Антоан Лорен (1970) е автор на шест романа, първият от които „Другаде, ако съм там“ излиза през 2007 г. и печели наградата „Дрюо“. Световна известност му носят „Шапката на Митеран“ (2012), отличен с наградите „Ландерно“ и „Рьоле“, и „Жената с червеното тефтерче“ (2014), преведени на двайсетина езика и оглавили класациите за най-четени френски книги във Великобритания, САЩ и Германия. И двата романа са филмирани, а по излезлия през 2016 г. „Френска рапсодия“ британската телевизия подготвя сериал.
Само преди дни „Факел експрес“ издаде романите „Шапката на Митеран“ и „Жената с червеното тефтерче“ от блестящия френски разказвач Антоан Лорен.
Предлагаме интервю с автора от романа „Шапката на Митеран“, а в понеделник в actualno.com ще може да намерите и откъс от книгата.
Как ви дойде идеята за написването на „Шапката на Митеран“?
Просто преди няколко години си забравих шапката в едно кафене. Потърсих я на другия ден, но я нямаше. И ми дойде изведнъж на ум, че в този миг, в който аз я търся, някой друг в града – жена или мъж, не знаех изобщо кой – вече я държи на главата си. И тази мисъл не ме напусна, докато не седнах да напиша романа.
Защо годините на управлението на Митеран? Носталгия по младостта ви?
Вероятно и заради това. Всъщност исках да се пренеса в епоха, която не е твърде далечна и в сравнение с която доста неща са се променили. През 80-те години е нямало „Канал +“ например, мобилни телефони, интернет. Книгата – и моята също – ни връща в свят, в който не можеш да си разменяш имейли и в който хората продължават да си пишат писма.
Как ще обясните на американския читател кой е Франсоа Митеран и какво са били за Франция годините на управлението му?
Една част от читателите знаят кой е Франсоа Митеран и че е първият президент социалист след края на втората световна война. На онези, които не знаеха и ми задаваха въпроса, отговарях: „Представете си Съединените щати през 30-те години: седите си до Рузвелт в някакъв ресторант, той си тръгва преди вас, забравя си шапката и вие я взимате“. Обиколих САЩ с това обяснение, беше много забавно. Американците обичат Франция, а приключенията на шапката за тях бяха повод за екскурзии из Париж и Франция от осемдесетте години.
Книгата ви има множество преиздания във Франция?
Да, но най-интересното е, че на корицата на джобното издание е снимката на истинската шапка на Митеран. Ето как се случи това. Обядвах с приятел журналист и споделих с него заглавието на романа, защото знаех, че е с леви убеждения и споменаването на Митеран ще му достави удоволствие. Когато чу за шапката, той ми каза, че притежава оригинала! Негов колега, който отразявал всичко свързано с Митеран, се озовал един ден пред отворената му кола, на седалката отпред лежала шапката на президента, а шофьорът се бил отдалечил за миг. И той, точно както героят ми Даниел Мерсие, откраднал шапката. Всеки път, когато приятелят ми отивал на гости на колегата си и виждал в антрето на етажерката президентската шапка, той изразявал възхищение и завист, докато накрая журналистът му я подарил. Така оригиналът на предмета, на който бях посветил в писане две години от живота, се оказа за кратко в ръцете ми, колкото за една фотография, но аз тогава успях да сложа шапката на главата си, огледах се в една витрина – и от онзи миг животът ми е низ от успехи!
Над какво работите в момента?
Току що-завърших сценария си по романа. Няма нищо по-трудно от това да пишеш сценарий по свой роман. Стана добре обаче и ми се струва, че филмът ще се хареса много на публиката. Макар да ми се наложи да променя доста неща от книгата. Освен това пиша и пиеса и в този смисъл сценарият за мен беше отлично упражнение.
Как според вас изглежда идеалният читател?
Като човек, който иска да се забавлява с някоя история и книгите му доставят истинско удоволствие.
А от „Шапката на Митеран“ какво според вас ще иска да запази за себе си?
Приказката. От нея се нуждаят не само децата – но не само защото ги забавлява. Няколко пласта има в приказката – и философски, и психологически, а освен съдба, която променя нашата, носи и късмета нещата да се случват. Героите в приказките вършат неща, които ние много трудно бихме могли да извършим в истинския живот. А романите трябва да бъдат по-добри от истинския живот.
Все ми се струва, че „Шапката на Митеран“ е един много оптимистичен роман...
"Шапката на Митеран" може да закупите ТУК.
