На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
Събития
На деня, в който се навършват 110 години от кончината на поета, - вторник, от 11 часа, Националният литературен музей организира поклонение на гроба на Пейо К. Яворов на Централните софийски гробища. Очакваме столичани и гости на София да почетем паметта му. Ще бъде отслужена панихида и ще прозвучат стихове в изпълнение на актьора Теодор Елмазов.
Още: Стихотворение на деня, 28 октомври, от Пейо Яворов
Снимка: БГНЕС
Кръг "Мисъл"
В литературната ни история името на Пейо К. Яворов остава свързано с посланията на кръга „Мисъл“, Народния театър и драмите „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). В пантеона на световната лирика като шедьоври остават десетки стихове, сред които: „Две хубави очи“, „Благовещение“, „Вълшебница“.
Още: Знаете ли къде е роден Пейо Яворов?
Кореспонденция
Кореспонденцията между Яворов и съпругата му Лора Каравелова е знакова за българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за бурна любов, белязана от трагичен край в две действия. Първото – на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит за самоубийство. Второто – на 29 октомври 1914 г., когато поетът умира, след като приема отрова и се застрелва.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
Още: Знаете ли на кой град е бил кмет Пейо Яворов?
