От 2007 година в Благоевград се провежда ежегодният конкурс „Сърце и слово срещу наркотиците“. Той е посветен на популярната ирландска журналистка Вероника Герин.
Надпреварата се организира от Общинския съвет по наркотични вещества с подкрепата на общината и и Посолството на Република Ирландия у нас. Номинации за него получават журналисти, които разследват проблемите, свързани с разпространението на наркотични вещества. Те са радетели за правдивото отразяване на проблемите, имат ангажираност и позиция за лечението на наркозависимите и страданията на семействата си. Номинираните репортери проявяват и интерес и популяризират дейностите за превенция на наркоманиите и тези на ОбСНВ и НСНВ.
“…В Ирландия ние пишем оковани от невероятно ограничителни закони. Това е прекрасна страна, страхотно място, което да посетите, но за нещастие на журналистите.. ние трябва да работим под най-силно ограничените закони против публична клевета. Трудно е и за издателите, защото те са хората, които трябва да плащат ежедневно на адвокатите в съдилищата огромни суми пари. Това са проблемите, които смятам, че трябва да подчертая тук. Не заради факта, че журналист може да бъде застрелян, а за законните ограничения, от които сме ограничени в работата си!”
Из благодарственото слово на Вероника Герин след връчването на Световната журналистическа награда за Свобода на печата CPJ, декември 1995 година.
26 юни 1996 година. В световния ден за борба срещу наркоманиите цяла Ирландия е втрещена от жестокото убийство на разследващата журналистка от вестник „Сънди Индипендънт“, неделното издание на „Айриш индипендънт“ Вероника Герин. Причината – разследване, което репортерката прави срещу един от най-големите наркобосове в страната Джон Гилигън.
Зловещата екзекуция изправя на нокти цялата държавна машина и правоохранителните органи на страната и за кратко време връзката мафия – държава е прекъсната.
На страниците на изданието най-известната криминална репортерка в Ирландия пише за корупцията, злоупотребите в църквата и престъпността. Нейните материали се четат от милиони хора ежедневно. От тях читателите научават неща за популярни хора, които досега не са виждали другаде, нито чували.
Вероника Герин си служи умело с имена и факти. Разкрива, че в родината й има цяла класа от личности, които се прехранват от търговия с наркотици. Те живеят охолен живот, но не посочват източник на доход. Никога не са посочвали такъв. Същите тези са натрупали огромни богатства без изобщо да плащат данъци за тях. Мислят се за недосегаеми, и че никой не може да ги спре. Дори властите...
В търсене на истината, Вероника Герин започва мащабно разследване за търговията на наркотични вещества. Започва от най-обикновени хора, сред които и деца, които вземат наркотици. Разпитва от къде са ги взели. След известно време стига и до големия наркобарон Джон Гилигън, срещу когото води разследване цели две години.
За две години той е изградил наркоимперия, от която е спечелил около 25 милиона английски лири. Продавал основно канабис. Наркобаронът е оглавявал най-голямата престъпна групировка в Ирландия. И в същото време никой не е знаел кой е той. Пред съседите обяснявал, че е собственик на школа за езда в провинцията.
Смелата репортерка научава цялата информация за Гилигън и го посещава в дома му. Започва директно да му задава въпроси за произхода на богатствата му. Той обаче не й отговаря, а вместо това я пребива с ритници и юмруци. Вероника Герин влиза в болница. Няколко дни по-късно получава обаждане от Джон Гилигън, който й съобщава следното: „Ако не спреш да се занимаваш с мен, ще отвлека сина ти Карл и ще го изнасиля“. По това време момченцето е едва на 6 годинки.
Известно време след излизането си от болницата тя носи патерици. Хвърля ги и пак продължава с разследванията. Подава сигнал в съда за побоя над нея. По-късно обаче получава редица сигнали, че трябва да спре с тази дейност. Една вечер докато тя е с мъжа и сина си в стаята се чува изстрел по прозореца. След това е издебната пред входа на дома си и е простреляна в крака.
Но това не спира криминалната журналистка. Тогава наркобосът Гилигън взема радикалното решение да „си разчисти пътя“. На 26 юни 1996 година около 12 часа на обяд Герин шофира автомобила си в центъра на Дъблин. Докато чака светофара да светне зелено и говори по телефона със сина си, тя е пресрещната от мотор с двама маскирани мъже. Малко след като чува думите „Обичам те, мамо“ стъклото е счупено, а тя е простреляна 6 пъти. Това се случва само ден преди началото на делото за побой срещу Джон Гилигън.
На следващия ден цяла Ирландия е в шок. Има и протестни действия. Властта е в летаргия един месец и не знае как да реагира. След това е приет Закона за облагите от престъпления, създадено е и „Бюро за активи, придобити от престъпления“. Само за 10 години от престъпниците и от членовете на престъпни групировки са събрани около 80 милиона евро от такси, данъци и налози. Тези пари влизат директно в държавната хазна. Освен това от процедурите, утвърдени от гореспоменатия закон са блокирани активи на стойност около 50 милиона евро. 7 милиона евро са постъпили в хазната на страната от социални осигуровки.
Съгласно Закона за облагите от престъпления се запазван анонимността на всички служители на Бюрото. Те имат право да разследват и да атакуват в съда всички, за които има съмнения, че се занимават с престъпна дейност. „Основателното подозрение“ е абсолютно достатъчно, за да се запорира или напълно се отнеме имуществото на заподозряните, както и богатствата им.
Разследванията на Бюрото за активи, придобити от престъпна дейност са основание на всеки старши полицай да направи разумно предположение, че дадено жилище или офис сграда е придобита в резултат на престъпна дейност. Служителите на бюрото имат достъп и до класифицирана информация. В него работят полицаи, представители на социалните служби, данъчни служители. Ако има съмнение за дадено лице се проверяват банковите му сметки. Проверяват се и сметките на неговите роднини и близки. Проверява се и криминалното му минало.
Ако съдията прецени, че предположението е основателно, излиза с решение да се запорира имуществото на обвиняемия за 7 години. Благодарение на това физическите убийци на Вероника Герин и наркобосът Джон Гилигън излежават доживотните си присъди в различни затвори в Ирландия.
Вероника Герин е „вторият глас“ на не един и двама български разследващи журналисти. Историята й ни дава повод да се запитаме дали е нужно някой от нашите журналисти да бъде убит, за да се прекъсне връзката между мафията и държавата?
ФИЛМЪТ „ВЕРОНИКА ГЕРИН“
Биографията на смелата журналистка се оказа един много касов сюжет за Холивуд. През 2003 година излезе филмът „Вероника Герин“. В него ролята на репортерката от „Сънди Индипендънт“ е изиграна перфектно от актрисата Кейт Бланшет. Сценарист на лентата е Карл Дойл, а режисурата е на Джоел Шумахер. Джепард Маккорлей пък изиграва ролята на наркобоса Джон Гилигън. Благодарение на този филм през 2004 година Кейт Бланшет е номинирана за най-добра женска роля на наградите „Златен глобус“.
