Тези дни в социалната мрежа обикаля пост на млада жена, която решила да се върне в провинцията, след като повече от 10 години живеела в София. Надя Златкова решила, че иска по-спокоен живот за себе си и семейството и зарязала уредения си софийски живот, връщайки се в Сандански.
Въпросът за връщането в провинцията набира все по-голяма популярност. В последните години много хора решиха да си тръгнат от София заради по-високите сметки, голямата конкурентност, шума и мръсния въздух.
Разликата в заплатите, която така и така давали за квартира, се компенсирала с това, че в родните места живеели в домовете си. И докато преди години имаше огромен бум на миграция към София по социални, икономически и лични причини, то напоследък, миграцията е явно към родните места.
Ето и целия пост на дамата, който за броени минути събра десетки споделяния и се превърна в разказ за една важна промяна!
"Сандански, мой обичан дом!
Колко е лесно да си разочарован, а така трудно да оцениш онова което имаш!
Ще споделя какво забелязах и забелязвам във всеки свой ден, преживян в Сандански.
От четири години живея тук със семейството си - съпругът ми, двете ни деца и кучето, в района на Пазара. Преди това бяхме „столичани в повече“ цели десет години 😊 Решихме, че наш приоритет са децата и искаме спокойно, здравословно и весело детство за тях, докато са малки, пък като пораснат те сами да изберат своите пътища.
В началото ни беше трудно, липсваха ни големите магазини, киното, правилният говор, реда по улиците, организираността при извършване на най-елементарни услуги, понякога нехайното и непрофесионално отношение, липсата на стремеж към идеалните неща и безкрайните мечти у младите хората, но една голяма част от всичко това с времето се превърна в наша амбиция да променим и да бъдем полезни с каквото можем, но това е друга тема
Постепенно обикнахме града с всичките му недостатъци и сега където и да отидем, когато се върнем и влезем през входната врата, децата казват:
- „Ех, най-после у дома!“
За нищо на света не бих заменила и минута от живота ни в Сандански:
- Нито това, че от 5:30 часа сутринта под прозорците ни живота започва да кипи, в онзи зареждащ смисъл. Няма нищо по-мотивиращо от това да видиш как търговците-производители са запретнали ръкави още по тъмно и са в сили да си припяват песен или да се скарат😊
- Нито това, че когато изляза на терасата и вдишам дълбоко въздух, наистина изпитвам спокойствие, нещо което така ми липсваше в София.
- Нито това, че когато децата ми излизат за училище ще ги поздравят хора на улицата, ще им се усмихнат или ще ги почерпят ябълка.
- Нито това, че всички съседи в блока ни се радват и биха ни помогнали във всичко.
- Нито това, че увеличихме кръга от приятелите си.
- Нито това, че всичко е на пешеходно разстояние и не се налага да пътуваме с часове до работно място или училище.
- Нито това, че имаме прекрасен парк, където да правим дълги разходки.
- Нито това, че има басейни с минерална вода и стига да си отделиш малко време можеш да се чувстваш, като на почивка.
- Нито това, че планината е така близо и винаги можем да заведем децата да подишат още по-чист въздух.
- Нито това, че си купувам мандарини за 0.80 лв. килограм.
- Нито това, че непрекъснато в града има някакви фестивали, изяви, турнири и т.н., които определено са цвят в сивото ежедневие и ни припомнят, ей така простичко за всичко българско в нас.
- Нито това, че когато в София е страшен студ, тук децата още са по блузки навън, тичат, карат колелета, ролери до късно и не съм на нокти и притеснена за тях, защото знам че все някой от съседите ги наглежда.
- Нито това, че малко да покажеш знания, умения и си професионалист в дадена област, хората много бързо те оценяват и държат на теб. Е, има и малки изключения 😊
Дали всичко това ми стига, въпреки изброените по-горе недостатъци!?
– “Not too bad!” (Не е никак зле!), както казва Джокович 😊
Смятам, че прекалено много са достойнствата на това място и си заслужава усилията.
За промените също се искат хора, които чрез своето поведение, чрез това на децата си постепенно да променят там, където е нужно и да прилагат наученото и видяното другаде, което е показало по-добри резултати.
Само ще кажа, че и в София, и в Пловдив, и в Благоевград също има проблеми със сметосъбиране, с правилно паркиране, с инфраструктура, с интеграция, с укриване на данъци, с кражби и т.н.
Важно е да има желание, воля и търпение за промяна.
Сандански е прекрасен, но може да стане и още по-прекрасен.
Липсва ми самочувствие на този район, но то идва с компетенциите, затова с повечко усилия за качествено обслужване в сферата на услугите (хотели, ресторанти, магазини, публични администрации), а за да се постигне е нужно образование на децата и повишаване квалификацията на вече работещите в сектора. И разбира се модернизиране и сертифициране на производството (земеделско и промишлено), за да бъде конкурентноспособно и наши фирми да обслужват не само града, но и да станат предпочитани и в други градове.
Много ми е мъчно, че при обявени обществени поръчки една малка част от бизнеса в Сандански отговаря на общопризнатите изисквания и затова или изобщо не кандидатстват фирмите, или отпадат при класиране.
Малко усилия трябват, но на място.
Аз забелязвам чара и потенциала на града ни, а Вие?! 😊
С пожелание за слънчев и усмихнат ден,
Надя Златкова"
Текстът е публикуван без редакторска намеса!
