На 19 юни всяка година Банско почита паметта на Свети Паисий Хилендарски. С Божествена Света литургия започна денят в църквата „Света Троица”, където кметът на общината - Георги Икономов, депутатът Александър Мацурев и обществеността на града отдадоха почит и преклонение към безсмъртното му дело.
На фона на празнични камбани множеството се събра пред мемориала на Паисий. За живота и делото му разказа Светла Барякова, директор на Музеен комплекс - Банско. В своето слово Георги Икономов се обърна към събралото се множество с думите";
"Посланията на Паисий, през дистанцията на времето, и днес са актуални, и са призив за ангажиране на всеки човек с най-парливите проблеми на ежедневието. Той ни завеща и друго - "Преписвайте тази историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я – да не се погуби!“ И тя не само че не потъна в праха на манастирските библиотеки, а тръгна към безсмъртието по земята на поробеното ни Отечество. Така тя стигна и до нас, за да ни стряска, когато грешим, и да ни вдъхновява, когато е трудно! Да отстояваме националната си чест и достойнство и да градим!".
Пред мемориала беха положени цветя. След това гражданите се отправиха към Духовно- историческия център "Паисий Хилендарски", за да започнат препис на „История славянобългарска” в точно копие на килията му в Хилендарския манастир. След като преписа първия абзац, кметът Икономов не скри обзелите го чувства на вълнение и преклонение. Как то е известно, първият препис на Историята в Банско е направен от неговия сродник иконом Костадин Чучулайн.
След него, народният представител Александър Мацурев продължи преписа.
Деца от НУ „Св .Паисий Хилендарски” също се докоснаха до усещането да нижат безсмъртните думи на великия Светогорец с малките си ръчички.
Преписаната първа страница е покана към всички - граждани и гости, които искат да влязат в историята на Историята и поне за десет минути да останат сами със спомена за съществуването на един от най - свидните синове на България - банскалията Паисий, който се нарежда до най-великите умове на европейското Просвещение.
Неговата малката книжица и до днес се възприема като зората на новата епоха, в която българите сътворяват своята модерна нация, образователна система и свободна държава.
Днес хората в града се обръщят един към друг с думите "Честит празник!" и така почитат своя съгражданин, а ТОЙ векове бди над тях!
