„Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня железна
ще достигнат ли будно сърце?
Ти започваш да пишеш и ето –
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.
Позатихва. Но в твоя бележник
вместо нежни, парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.
Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв. –
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си с кръв.
Не, сега не отива поезия,
и да искаш, не мож я изпя”.
Преди 76 години, роденият в Банско, поет на вярата, на надеждата в утрешния ден – Никола Вапцаров, пише стихотворението си „Не, сега не е за поезия”. В деня, в който е оправдан на първия образуван срещу него съдебен процес, като пророк на собствената си смърт. Така дни след това, на 23 юли 1942 г., Вапцаров е осъден и разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов.
В знак на уважение към неговото творчество, към безсмъртното наследство на посланията в неговите стихове и идеали, обществеността в град Банско, почете неговата памет, съобщиха от Общината. Музеен комплекс – гр. Банско поднесе кратка програма, посветена на живота и писменото слово на поета, след което бяха поднесени венци и цветя пред паметника, издигнат в негова чест. Заместник-кмета на община Банско Ивайло Ръхов, председателя на Общински съвет – Банско, Петър Баряков, народният представител Александър Мацурев, представители на културните и образователни институции, политически партии и признателни граждани, се включиха в церемонията.
Открита бе също фотоизложбата "Чака ме светът", в чест на 65 - годишнината от връчването на Международната награда за мир - израз на световното признание пред гениалното му творчество. Изложбата може да бъде видяна в следващите дни в къщата-музей „Никола Вапцаров”.
