На 24 май, ако не знаете, се проведе финалът за Купата на България. В спор за трофея се изправиха един срещу друг ЦСКА 1948 и Лудогорец. Получи се що-годе стойностен мач за родните стандарти, в който разградчани бяха по-добри и логично спечелиха отличието за трети път в своята история.
Двубоят обаче имаше един огромен минус – липсата на публика. Срещата се проведе пред обидно малко зрители, и то на Националния стадион „Васил Левски“. За никого не е тайна, че въпросните два клуба не се радват на много големи фенски маси, но това вчера надмина и най-песимистичните прогнози.
Най-големият стадион в България, с капацитет от над 43 хиляди души, прие има-няма 1000 човека. В това число влизат журналистите, служебните лица, представителите и гостите на двата отбора, съдиите, самите играчи, полицията, чистачките, охраната в будката пред Сектор А. Моля да бъда извинен, ако пропускам някой от присъствалите на стадиона.
И тук най-логичното нещо е да си зададем въпроса: „Защо, аджеба, точно на „Васил Левски“ трябваше да се играе този мач?“. Двубоят спокойно можеше да се проведе на стадион с много по-малък капацитет, за да се избегне гледката на празните трибуни. Нали самите ЦСКА 1948, които играха на Националния стадион, го напуснаха и отидоха в Бистрица, където е по-компактно и подходящо за техните нужди, а също така е по-евтино.
Но, не - финалът за Купата трябва да се играе на Националния стадион. Дори и на цената да станем за резил. Разбирате ли колко недалновидно решение са взели „умните глави“ в Бояна, които управляват футбола у нас. Не стига, че провалиха финала с липсата на каквато и да било атмосфера, ами направиха за смях двата отбора с факта, че не могат да съберат и 1000 човека, а за капак направиха за смях пред света и целия български футбол.
Защото, бъдете убедени, че кадри от този срамен, като визия, финал ще обиколят световните медии. И хората на Запад ще се запитат какво правим ние тук, какво играем, някакви самодейци ли сме. Защото Стилиян Петров много правилно отбеляза днес – има сватби, които събират повече хора. Но, важното е да „работим за феновете“. Ние за тях го правим, а в края на деня си казваме по едно наздраве и утре с нови „грандиозни“ идеи и увеличени усилия продължаваме да работим за „благото“ на българския футбол.
Автор: Бойко Димитров
