На 79 години днес става Димитър Якимов, известен с почетния прякор Поет на футбола. Митата, както го наричат съвременниците му, се ражда в едно село на 30 километра от Скопие, наречено Шлегово, което днес се намира в Македония.
Чичо му го води в София като съвсем малък, където показва блестящият си талант още в Коньовица. След това Якимов играе за мъжете на Септември, преди дори да е навършил 17 години.
През 1960 г. започва приказката му в ЦСКА, където остава 14 сезона. Името му вече е известно в цялата страна, след като година по-рано печели Европейското първенство за юноши с националния тим.
С "армейците" става седем пъти шампион, като отбелязва 141 гола в 287 мача. Превръща се в абсолютен любимец на публиката.
Прозвището Поет на футбола тръгва не у нас, а от италианската преса след решаващия мач за класиране на Мондиал 1962 г. България - Франция в Милано. С негов победен гол тогава на "Сан Сиро" се класираме за първи път на Световно първенство.
Играе на още два такива форума, като през 1966-а в Англия се надиграва технически с Гаринча и Пеле. А от трибуните на онзи мач в град Ливърпул, дори Алфредо ди Стефано заявява, че "номер 13 е феноменален".
Избират го в идеални 11 на света за 1967 г., редом с Пеле, Факети, Бене и т.н. Интер го иска след полуфиналите за КЕШ срещу ЦСКА, но годините са такива, че... няма как.
На 33 години приключва с футбола, отказан в името на подмладяването. Изключително странен е фактът, че не печели никога приза "Футболист на годината", което "червените" фенове и журналисти отдават на "синьо" лоби във футболния съюз.
Той получи специален поздрав от страна на обединените привърженици на "армейците" от Фенклуб Сектор Г.
