Бившият национален селекционер Петър Хубчев продължава битката си с коварна болест. Той даде дълго интервю за колегите от „Блиц“, в което разкри, че всеки ден се моли да има утре. Бронзовият медалист от Световното първенство в Щатите през 1994-та също така допълни, че болестта, с която се бори не е левкемия, както в началото се смяташе, а туморно образувание на главата.
Хубчев сподели, че именно болестта му е била причината да напусне последния отбор, който води – Берое. Той благодари на всички хора за подкрепата, която му оказват и най-вече на Стилиян Петров. Все пак Петър Хубчев разкри и положителна новина за състоянието си като заяви, че при тумора няма нарастване, а даже има намаляване.
Болестта на Петър Хубчев
„Страдам от много коварна болест. Приел съм съдбата си и знам какво водя. Водя дълга и упорита борба. Не се заблуждавам, но не се и предавам. За съжаление човечеството не е измислило как да бъде излекуван ракът на 100 процента. Ясно ми е, че всичко може да се случи. Лекуват ме във Франкфурт – града, в който живея със семейството си“.
„Не е левкемия. Имам туморно образувание на главата. Те са над 200 вида, а моето е едно от най-лошите. Злокачествено е. Операция не ми е правена, защото туморът се намира на място, което не е подходящо за хирургическа интервенция. Лечението е медикаментозно. През три месеца съм на ядрено-магнитен резонанс. Хубавото е, че няма нарастване на тумора, даже има намаляване“.
„Но всеки един момент нещата може да се обърнат. Но няма как. Живея и се боря. Ще го правя, докато мога. Знам, че никой няма да ми даде стопроцентова гаранция, а и не съм искал. Знам, че има хора по света, които години наред живеят с подобна диагноза и не се предават. Важното е човек да вярва, да има сили и да не се предава“.
„При мен вече няма вдругиден, другата седмица или другия месец“
„Причината да си тръгна от Берое беше туморът. Беше състоянието ми. Бяха симптомите. Всичко започна с умора. Уморявах се даже когато се движех най-нормално. И в същото време започна да ми се спи. Непрекъснато ми се спеше, независимо коя част на денонощието е. Престанах да излизам. Само сменях дивана в хола със спалнята. Е, как при това положение да изпълнявам функциите на треньор“.
„Престраших се и отидох в Плевен на преглед. Там ме прегледаха, направиха ми подробни изследвания ми поставиха диагнозата. В същия този ден или по-скоро в същия този миг моят живот се преобърна изведнъж на 180 градуса".
"Даже не се разплаках. Туморът беше унищожил сълзите ми. Изведнъж престанах да правя планове. От този момент започнах да се моля да има утре. Да се събудя утре. При мен вече няма вдругиден, другата седмица или другия месец. Има само молба да има утре“, каза Хубчев.
Наскоро Петър Хубчев сподели, че времето му като треньор вече е минало.
