Легендата на българския футбол Христо Стоичков обясни какво го е провокирало да се разплаче в ефир при обсъждането на расистския скандал на България - Англия. Легендарният номер 8 не успя да сдържи сълзите си в ефир при обсъждането на случилото се.
"Стана спонтанно. Видях стадиона, на който съм преживял толкова хубави и силно емоционални моменти. Стадионът, на който с отбора на България, сме водили толкова много битки. Ние и публиката – в едно. Бяхме го превърнали в непревземаема крепост и всички имаха респект от нас. А сега – какво? Знайни и незнайни по света започнаха да се гаврят с нас! Говорят за расизъм, какъвто реално няма в България.
Група идиоти не прави страната ни идиотска, нали? Затова изведнъж почувствах слабост. Три-четири пъти ми се е случвало в живота, но когато няма как да реагираш или да се противопоставиш, сълзите просто напират. И за няколко минути си като в безтегловност. Не се владееш. Няма как. Така се случи и в студиото, когато видях какво показваха", заяви Стоичков пред "Труд".
На запитване дали има нещо, което би го накарало да се откаже от България: "Разберете го веднъж завинаги – и да искам, няма как да стане. Зад всички мои успехи стои името България. „Златна топка“, „Златен Онз“, „Златни обувки“ … В моята област, която вълнува милиарди хора по света, аз съм поставил България на картата на успеха. Хубав, лош Стоичков – това са фактите! А това кой как си ги коментира, никога не ме е вълнувало. Само бих посъветвал недоброжелателите си да използват енергията си да направят нещо голямо в живота, а не да се занимават със Стоичков. На мен от 1992 година няма как да ми навредят", добави той и обясни дали има светъл лъч за промяна в българския футбол.
"Знаете ли онази песен „Дали аз закъснях или времето бързаше“?. За БГ футбола и двете неща важат за съжаление. Тези реформи, за които сега говорят, трябваше да стартират още през 2006-а, когато ни отупаха като брашнян чувал. Още тогава се разбра, че сме дънна риба. Но тогава в БФС някои решиха да се правят на Батето. Да щракат с пръсти, да викат „Наздраве“ и да сменят треньор след треньор. Колко имена бяха похарчени, ей така, с лека ръка! Мен ме оставете! Казах ви, че от 1992-а няма как да ме бутнат. Да ме разклатят – да, но… Както и да е. Каквото повикало – това се обадило.
Дано се появи човек, който да посвети живота си на изваждането на футбола ни от будната кома. Но къде ще го намерим … няма кой да ни каже дори. Твърде дълго се говореха глупости от рода на „Ама и ние сме играли на лоши игрища, но станахме добри футболисти!“ Да, така е, но тогава и другите не играеха на много по-добри терени. А сега като ходя да правя интервюта по водещите европейски клубове, все едно влизам в космически бази. Барокамери, ултамодерни апарати за възстановяване, медици, психолози, диатолози… Цели екипи за различните дейности. Голям замах, големи пари, голям футбол. Нещо, което е все по-далеко от България за съжаление".
Според "Sky Sports" пък роден национал е казал на англичаните, че всичко от онази вечер е било планирано. Вижте подробности в този материал.