„Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат'риал“. Тези думи изрича Тодор Живков през 1989 година, малко преди да го свалят. Замислих се над тази толкова култова реплика, докато слушах, пардон, четях какво е казал националният селекционер Младен Кръстаич след загубата от Унгария. Четях, защото г-н Кръстаич се скри след изключително слабия за неговия отбор мач и не застана пред камерите на националната телевизия, за да обясни защо, аджеба, маджарите ни разнасяха като бръмбар сламка.
"Лош човешки материал", или...?
Та, господин Кръстаич много вещо ни отвори очите: „Това е най-доброто, с което разполага България в момента“. Той бе категоричен, че проблемите не са свързани с неговите решения за повиканите играчи, а това ни е нивото. Както преди време каза един политик: „Лош човешки материал“. Но, да се върнем на Кръстаич и решенията му. Това е тема, която у нас се дискутира още с назначението му и първия му мач начело на националите. Ясно е, че сърбинът има свое виждане за развитие на представителния ни тим. Същото важи и за ръководството на футболния съюз.
Но да кажеш, че това е най-доброто, с което България разполага в момента, просто не е сериозно. Не знам дали той вече си е изградил симпатии към дадени играчи, или има „вътрешен глас“, който му подсказва кои футболисти да вземе, но всеки фен у нас с лекота ще изброи поне 11 играчи, които имат място в представителния тим.
Ще направим и ние една разходка из дебрите на българския футбол и наличните футболисти, за да видим кои заслужават да са в националния отбор. Поне от гледна точка на статистиката – голове, мачове, минути, представяне. Пък нека после господин Кръстаич реши дали има резон в написаното, или не.
Сагата "Ивайло Чочев"
Стартираме с най-коментираното име, което липсва в националния отбор, откакто сърбинът застана начело. Това на Ивайло Чочев. Полузащитникът на ЦСКА 1948 е най-добрият футболист в родното първенство. Дефанзивният халф е лидер в голмайсторската листа със 17 попадения и е на шест пред втория – нападателят на ЦСКА Дюкенс Назон. Представянето на халфа буди удивление, като хората дори се питат какво прави футболист от такава класа в българското първенство.
Защото Чочев има качествата да играе спокойно в чужбина, както го правеше, когато носеше екипа на Палермо дълги години. Ето и друг забавен факт – до момента полузащитникът има 25 мача за ЦСКА 1948 във всички турнири. В тях той е записал 2228 минути, или средно по 89,12 на мач. Какъв по-добър атестат за физическата форма и класата на 30-годишния полузащитник.
Въпреки това той така и не намира място сред избраниците на Кръстаич. А, ако г-н Кръстаич бе начело на родната си Сърбия и не повика един от най-добрите играчи на страната, то бъдете сигурни, че веднага ще бъде сринат със земята, а няма да се размине с коментар от сорта: „Аз взимам решенията кой да е в отбора и кой не“. Просто нямаше как да се случи. Но тук, у нас, по примера на Борислав Михайлов и неговата клика, всеки служител в БФС се радва на спокойствие и здрава храна.
Кой каквото е заслужил
Георги Миланов също заслужава място в представителния тим на България. Да, халфът играе в OAE отскоро, но от началото на сезона бившият футболист на ЦСКА Москва има 33 мача с 4 гола и 4 асистенции. Той има и 2615 минути или средно по 79 минути на мач. Следва Андриан Краев от Левски. Дефанзивният полузащитник е един от най-стабилните играчи на „сините“ през сезона. За 26 срещи той има 3 гола и асистенция, като средно прекарва на терена по 74 минути. Брат му Божидар също играе много силно - да, в Австралия, но все пак играе, и то на високо ниво с 8 гола и 5 асистенции в 23 мача, като остава на терена средно по 75 минути на двубой.
Пренасяме се рязко в Пловдив, където Димитър Илиев продължава да бъде един от най-класните футболисти на Локомотив, бил той и на 34 години. Офанзивният футболист не е толкова резултатен, колкото сме свикнали, но се намира в топформа - и това се доказва от средно 88-те му минути на мач в 26 срещи, в които има две попадения и три асистенции.
След това има футболисти като Кристиян Малинов, Тодор Неделев, Бирсент Карагарен и още и още, които могат да играят в националния отбор. Длъжни сме да уточним, че всеки един от изброените футболисти, с изключение на Анди Краев, има поне 10 мача за представителния ни тим, а Чочев, Неделев и Миланов са с по 40-45. Факт, който по пътя на футболната логика не може да бъде подминат.
Дела трябват, а не думи
Но, ако тръгнем да изброяваме всички, ще стане скучно и сухо. Пък и това е работа на Кръстаич – да следи играчите и да вика най-добрите. Защото мантрата за подмладяване вече писна на всички. В националния отбор трябва да играят най-добрите и най-подготвените, а не най-младите. Да, хубаво е да се дава път на талантите да дебютират, но спокойно това можеше да се направи в мачовете с Литва, а не срещу прекия конкурент за третото място или срещу един от двата фаворита за спечелване на групата.
Тъй че, господин Кръстаич – мат'риал има, трябва работа, трябва дисциплина и трябва малко по-смирено в изказванията. Защото чухме доста щуротии в последно време. Като изказването на Георги Иванов, че след две години ще имаме отбор, който ще постигне много, и с който ще се гордеем. Дано да е така, защото именно той с една непремерена реплика в началото на годината ни накара да се червим, както се червихме пред телевизорите в петък и понеделник – едни от яд, други от срам.
Автор: Бойко Димитров
