Една от най-лошите ни кампании за Европейско първенство по футбол е тази за шампионата през 1980 година. Тогава България завършва на предпоследно място в квалификационната си група, в която се намира почти изцяло британска компания – Англия, Северна Ирландия и Ейре. В мачовете с британските отбори вкарваме едва един гол и печелим само домакинството срещу Ейре.
Представянето ни е доста учудващо предвид големите играчи, които имаме. Една от най-ярките ни звезди от онези години е нападателят на Левски Павел Панов. Той е юноша на Септември, а в кариерата си играе още в Хасково и гръцкия Арис. Като малък Панов тренира лека атлетика и борба, дори е бил градски шампион в класическата борба. През 1969 година Панов е част от младежкия ни национален футболен отбор, с който печели титлата за младежи на Европа. Точно Панов решава съдбата на тази титла – финалът с ГДР завършва наравно и тъй като няма дузпа, се хвърля монета, като Панов избира правилно, както прави Джачинто Факети за титлата на Италия през 1968 година на Европейското първенство по футбол за мъже. Своеобразният бенефис на Панов за националния отбор е в евроквалификацията срещу Англия – на 6 юни, 1979 година, когато губим с 0:3. Неговата кариера е силно повлияна от счупване на глезен в мач срещу Аякс.
Павел Панов е четирикратен шампион на България и петкратен носител на Купата на страната Има 309 мача (301 за Левски и 8 за Спартак) и 136 гола (131 за Левски и 5 за Спартак) в "А" група. Голмайстор на първенството през 1977 г. с 20 гола за Левски. Футболист № 1 на България през 1977 г. Има 44 мача (7 като капитан) и 13 гола за националния отбор.
