Второто европейско първенство по футбол се провежда през 1964 година, а на него България записва първите си успехи. По това време в отбора играят футболисти като Димитър Якимов, Васил Методиев-Шпайдела, Добромир Жечев, Иван Колев, но най-яркото име е Георги Аспарухов, който е героят за националния отбор на това първенство в класацията на Actualno.com и Sportlive.bg.
Няма български футболен фен, който да не е наясно какво представлява Георги Аспарухов-Гунди за родния ни футбол.
За футболистите обикновено говори безпристрастната статистика – числата никога не лъжат, гласи стара българска поговорка. В 247 мача в „А“ група (200 за Левски и 47 за Ботев) елегантният нападател вкарва 150 гола. За националния отбор Гунди играе 50 мача и вкарва 19 гола, но 11 от попаденията му са в общо 18 мача за квалификации за световно първенство. Специално за Европейското първенство по футбол през 1964 година Аспарухов е голмайстор на националния ни отбор с 3 гола. Гунди е основната причина България да запише първия си голям успех в квалификации за финалната фаза на шампионат на Стария континент – той вкарва трите си гола в общо три мача с Португалия на Еузебио и след 3:1 на „Васил Левски“, 1:3 като гост и 1:0 в решителен трети мач отиваме на своеобразните осминафинали. Голът за сладкото 1:0 е, разбира се, на Гунди – три минути преди края на срещата. За съжаление обаче България не издържа срещу Франция – печелим домакинството си с 1:0, с гол на героя от предишните квалификации Тодор Диев, но губим с 1:3 на „Парк де Пренс“, като до 78-та минута резултатът е 1:1.
Легендата на Гунди обаче е отвъд числата. През сезон 1965/1966 година той блести за Левски в сблъсъка за КЕШ с Бенфика на Еузебио – три гола в два мача и нещастно отпадане след 2:2 в Португалия и 2:3 в България. След тези мачове Бенфика и Милан излизат с оферти за Гунди, но комунистическият режим не позволява трансфер. Какво всъщност е оставил Гунди с играта си на терена научваме от „27 Велики футболни истории“ на Георги Бърдаров. "Оказа се, че същия ден на “Ню Джърси Стейдиъм” ще дава aвтографи върху автобиографията си великият Еузебио. Наредих се и аз на една огромна опашка и зачаках – все пак това е Еузебио! Най-накрая дойде и моят ред, поднасям книгата, а Еузебио, който седеше на един стол, без да вдигна поглед, ме попита: “За кого да я напиша?” Аз му отвръщам: “За Андрей Аспарухов от България.” Еузебио се сепна, свали очилата и ме погледна: “Аз познавах един Аспарухов от България, играл съм срещу него, имате ли нещо общо?” Смутено отвърнах, че това е баща ми. Еузебио стана, върна ми книгата и каза простичко: "Тогава вие ще ми дадете автограф, защото Аспарухов бе най-великият футболист, срещу когото съм играл!"
Кой е грабва титлата на Второто европейско първенство по футбол - научете в архивите на Sportlive.bg за историята на Европейското първенство по футбол през 1964 година!
