Ей този Левски чакахме. Срещу Ботев "синият" тим най-сетне заприлича на себе си. Заприлича на тим. И поотпусна поне малко свитите души на феновете си. Които наистина през последните години изтърпяха много. Прекалено много. Затова случилото се вчера на "Герена" си струва да отбележи. А това ще е само началото.
Срещу Ботев, Левски тръгна кошмарно. Гол от съблекалнята за гостите и нещата поеха в посока пореден резил. Никой нямаше да се и изненада, ако Левски пак бе загубил. И това е най-страшното, че на "Герена" свикнаха да са губещи. И по този начин измениха на изконната традиция на клуба. И то навръх 100-годишнината му. Докрая на вчерашния мач обаче "сините" направиха истински подвиг, най-важният подвиг. Надмогнаха себе си. Същото, което направи Лудогорец срещу Лацио. Такива геройства си струва да се отбелязват. Защото след 15-ата минута на вчерашния мач Левски бе онзи отбор, който знае какво иска и как да го получи. Бе истинският Левски. Играчите заиграха като юмрук. В същото време блеснаха и индивидуално. А те наистина го могат. Защото когато поиска да играе, Левски може да бъде победен само от един отбор в България и това е шампионът Лудогорец. Доказа го вчера. Доказаха го головете на Дъстли Мулдер и Божинов, пропити с класа. Доказа го спокойствието в защита. Доказа го саможертвата на Крумов. Просто Левски бе сигурен, че ще спечели този мач и го направи. По левскарски.
На "Герена" е много важно да запомнят много добре мача срещу Ботев. Защото това бе двубой, който може да обърне сезона. Инерцията, генерирана от този успех, не трябва да се пропилява. А трябва да е само началото. Втората стъпка е в събота срещу ЦСКА. Когато Левски трябва да победи. И ще победи. Ако си вярва като срещу Ботев. Ако е истинският Левски. Този на Боркиша, на Соколов, на Гунди. Който завършваше мачовете с високо вдигната глава, независимо от резултата. Затова този отбор е велик и толкова обичан. Крайно време е да го осъзнаят и днешните играчи в синьо. Които вече достатъчно опетниха "синята" идея. И право на повече грешки нямат. Затова до края на сезона задачата е една - максимално добро класиране в "А" група и задължително спечелване на Купата. Ако ли не, всички да си ходят, начело с Батков.
Споменавайки адвоката, още един факт се наби на очи срещу Ботев. Когато адвокатът мълчи, Левски върви. Собственикът вече достатъчно орезили себе си и клуба през тази година. Затова Тодоре, трай си. Остави Тони Здравков поне една седмица да поработи на спокойствие. Престани със заплахите към играчите и непрестанните рокади в ръководството. Всичко това няма смисъл. Левски ще тръгне наистина, когато не е в твоите ръце. Само тази промяна има смисъл в момента. Но по една или друга причина не може да се осъществи. Рано или късно и това ще стане. А дотогава просто не се меси. За да е Левски истински като този от вчера. А да не е Левски на байганьовщината. Възрастта и традициите го изискват.
Накрая няколко думи за феновете. За "сините" ултраси е казано почти всичко. Но те продължават да доказват колко са големи. Защото това се демонстрира в трудни моменти. Когато си загубил титлата, когато си отпаднал от Иртиш, когато стадионът ти е замразена строителна площадка, когато губиш от ЦСКА. И всичко това в годината, когато трябва да празнуваш. Левскарите обаче не се предадоха. И вчера изнесоха поредния си рецитал. Подкрепиха клуба си в труден момент както малцина агитки могат. В световен мащаб. И именно тази любов е най-добрият подарък за "синия" юбилей. Защото показва, че Левски е велик и ще бъде велик. Независимо от всичко и всички, които работят срещу "синия" ореол.
Ей този Левски чакахме. Срещу Ботев "синият" тим най-сетне заприлича на себе си. Заприлича на тим. И поотпусна поне малко свитите души на феновете си. Които наистина през последните години изтърпяха много. Прекалено много. Затова случилото се вчера на "Герена" си струва да отбележи. А това ще е само началото.
Срещу Ботев, Левски тръгна кошмарно. Гол от съблекалнята за гостите и нещата поеха в посока пореден резил. Никой нямаше да се и изненада, ако Левски пак бе загубил. И това е най-страшното, че на "Герена" свикнаха да са губещи. И по този начин измениха на изконната традиция на клуба. И то навръх 100-годишнината му. Докрая на вчерашния мач обаче "сините" направиха истински подвиг, най-важният подвиг. Надмогнаха себе си. Същото, което направи Лудогорец срещу Лацио. Такива геройства си струва да се отбелязват. Защото след 15-ата минута на вчерашния мач Левски бе онзи отбор, който знае какво иска и как да го получи. Бе истинският Левски. Играчите заиграха като юмрук. В същото време блеснаха и индивидуално. А те наистина го могат. Защото когато поиска да играе Левски може да бъде победен само от един отбор в България и това е шампиона Лудогорец. Доказа го вчера. Доказаха го головете на Дъстли Мулдер и Божинов, пропити с класа. Доказа го спокойствието в защита. Доказа го саможертвата на Крумов. Просто Левски бе сигурен, че ще спечели този мач и го направи. По левскарски.
На "Герена" е много важно да запомнят много добре мача срещу Ботев. Защото това бе двубой, който може да обърне сезона. Инерцията, генерирана от този успех не трябва да се пропилява. А трябва да е само началото. Втората стъпка е в събота срещу ЦСКА. Когато Левски трябва да победи. И ще победи. Ако си вярва като срещу Ботев. Ако е истинският Левски. Този на Боркиша, на Соколов, на Гунди. Който завършваше мачовете с високо вдигната глава, независимо от резултата. Затова този отбор е велик и толкова обичан. Крайно време е да го осъзнаят и днешните играчи в синьо. Които вече достатъчно опетниха "синята" идея. И право на повече грешки нямат. Затова до края на сезона задачата е една - максимално добро класиране в "А" група и задължително спечелване на Купата. Ако ли не, всички да си ходят, начело с Батков.
Споменавайки адвоката, още един факт се наби на очи срещу Ботев. Когато адвокатът мълчи, Левски върви. Собственикът вече достатъчно орезили себе си и клуба през тази година. Затова Тодоре, трай си. Остави Тони Здравков поне една седмица да поработи на спокойствие. Престани със заплахите към играчите и непрестанните рокади в ръководството. Всичко това няма смисъл. Левски ще тръгне наистина, когато не е в твоите ръце. Само тази промяна има смисъл в момента. Но по една или друга причина не може да се осъществи. Рано или късно и това ще стане. А дотогава просто не се меси. За да е Левски истински като този от вчера. А да не е Левски на байганьовщината. Възрастта и традициите го изискват.
Накрая няколко думи за феновете. За "сините" ултраси е казано почти всичко. Но те продължават да доказват колко са големи. Защото това се демонстрира в трудни моменти. Когато си загубил титлата, когато си отпаднал от Иртиш, когато стадионът ти е замразена строителна площадка, когато губиш от ЦСКА. И всичко това в годината, когато трябва да празнуваш. Левскарите обаче не се предадоха. И вчера изнесоха поредния си рецитал. Подкрепиха клуба си в труден момент както малцина агитки могат. В световен мащаб. И именно тази любов е най-добрият подарък за "синия" юбилей. Защото показва, че Левски е велик и ще бъде велик. Независимо от всичко и всички, които работят срещу "синия" ореол.
Ей този Левски чакахме. Срещу Ботев "синият" тим най-сетне заприлича на себе си. Заприлича на тим. И поотпусна поне малко свитите души на феновете си. Които наистина през последните години изтърпяха много. Прекалено много. Затова случилото се вчера на "Герена" си струва да отбележи. А това ще е само началото.
Срещу Ботев, Левски тръгна кошмарно. Гол от съблекалнята за гостите и нещата поеха в посока пореден резил. Никой нямаше да се и изненада, ако Левски пак бе загубил. И това е най-страшното, че на "Герена" свикнаха да са губещи. И по този начин измениха на изконната традиция на клуба. И то навръх 100-годишнината му. Докрая на вчерашния мач обаче "сините" направиха истински подвиг, най-важният подвиг. Надмогнаха себе си. Същото, което направи Лудогорец срещу Лацио. Такива геройства си струва да се отбелязват. Защото след 15-ата минута на вчерашния мач Левски бе онзи отбор, който знае какво иска и как да го получи. Бе истинският Левски. Играчите заиграха като юмрук. В същото време блеснаха и индивидуално. А те наистина го могат. Защото когато поиска да играе Левски може да бъде победен само от един отбор в България и това е шампиона Лудогорец. Доказа го вчера. Доказаха го головете на Дъстли Мулдер и Божинов, пропити с класа. Доказа го спокойствието в защита. Доказа го саможертвата на Крумов. Просто Левски бе сигурен, че ще спечели този мач и го направи. По левскарски.
На "Герена" е много важно да запомнят много добре мача срещу Ботев. Защото това бе двубой, който може да обърне сезона. Инерцията, генерирана от този успех не трябва да се пропилява. А трябва да е само началото. Втората стъпка е в събота срещу ЦСКА. Когато Левски трябва да победи. И ще победи. Ако си вярва като срещу Ботев. Ако е истинският Левски. Този на Боркиша, на Соколов, на Гунди. Който завършваше мачовете с високо вдигната глава, независимо от резултата. Затова този отбор е велик и толкова обичан. Крайно време е да го осъзнаят и днешните играчи в синьо. Които вече достатъчно опетниха "синята" идея. И право на повече грешки нямат. Затова до края на сезона задачата е една - максимално добро класиране в "А" група и задължително спечелване на Купата. Ако ли не, всички да си ходят, начело с Батков.
Споменавайки адвоката, още един факт се наби на очи срещу Ботев. Когато адвокатът мълчи, Левски върви. Собственикът вече достатъчно орезили себе си и клуба през тази година. Затова Тодоре, трай си. Остави Тони Здравков поне една седмица да поработи на спокойствие. Престани със заплахите към играчите и непрестанните рокади в ръководството. Всичко това няма смисъл. Левски ще тръгне наистина, когато не е в твоите ръце. Само тази промяна има смисъл в момента. Но по една или друга причина не може да се осъществи. Рано или късно и това ще стане. А дотогава просто не се меси. За да е Левски истински като този от вчера. А да не е Левски на байганьовщината. Възрастта и традициите го изискват.
Накрая няколко думи за феновете. За "сините" ултраси е казано почти всичко. Но те продължават да доказват колко са големи. Защото това се демонстрира в трудни моменти. Когато си загубил титлата, когато си отпаднал от Иртиш, когато стадионът ти е замразена строителна площадка, когато губиш от ЦСКА. И всичко това в годината, когато трябва да празнуваш. Левскарите обаче не се предадоха. И вчера изнесоха поредния си рецитал. Подкрепиха клуба си в труден момент както малцина агитки могат. В световен мащаб. И именно тази любов е най-добрият подарък за "синия" юбилей. Защото показва, че Левски е велик и ще бъде велик. Независимо от всичко и всички, които работят срещу "синия" ореол.
