Българският нападател Спас Делев коментира престоя си в Лас Палмас. Пред испанско списание той разясни причините за новия си провал извън граница. Спас ще разтрогне договора си с втородивизионния тим, където премина от турския Мерсин. Там бившият играч на Пирин и ЦСКА също не успя да впечатли.
Отивате си от Унион Депортива (Лас Палмас) без феновете да разберат защо не играете. С какви чувства оставате?
От една страна съм доволен, защото си тръгвам и ще отида на друго място, където ще мога да играя. От друга страна обаче ме боли, защото не можах да покажа качествата си в този клуб. Трябва да кажа, че имах голяма подкрепа от хората от клуба, от феновете, от съотборниците, от физиотерапевтите и управниците. За мен беше много важно, че без да играя усетих голяма подкрепа.
Изиграхте само седем мача, като в повечето се включихте едва в края.
Да, дразня се. Винаги съм усещал голяма обич от хората по улицата. Въпреки че езиковата бариера ми попречи да разбирам всичко, зная, че феновете ме подкрепяха. Българските приятели от града също ми казваха, че хората искат да ме видят на терена. Но...
При липсата на футбол остава топлината на хората.
От първия ден усетих подкрепата на всички. Усещам, че не можахме да общуваме от футболния терен. За мен обаче беше много важно да бъда в клуб, в който всички ме уважават. Не мога да кажа нищо друго. С всички имах прекрасни отношения. Оставям много приятели като Крисантус или Атуба, с който със сигурност ще продължа да общувам.
Въпросът за един милион: "Защо не разчиташе на Вас Серхио Лобера"?
На пристигане имах проблеми с адаптацията на играта на отбора и езика. Впоследствие разбрах, че това ще ми коства игрови минути. След тези седмици обаче тренирах на най-високо ниво. Започнах и да разбирам някои думи, а Чичович ми помагаше с превода...
Как си обяснявате изолацията?
Тук казваха, че съм флангови играч и затова не ме пускаха. Това обаче не е така. През целия си живот съм играл като централен нападател. В ЦСКА, в националния отбор...
Серхио Лобера не Ви включи в последната група срещу Алавес точно заради това, че играете на крилото, а не на върха на атаката...
Разбирам защо не попаднах в последната група. Очаквах го. Треньорът вече знаеше, че искам да си ходя. Истина е, че треньорът веднъж ме пусна на крилото, а срещу Атлетико Мадрид ме пусна на мястото на Валерон. Мисля, че и там можех да направя нещо. Аз обаче съм нападател. Дойдох в Лас Палмас като нападател. Мисля, че треньорът винаги го е знаел.
Говорихте за обичта на хората от клуба, на феновете. Да не би да липсваше комуникация със Серхио Лобера? Имахте ли проблем с него?
Никога не съм имал проблем с него. Мисля също, че и треньорът не може да се оплаче от моя професионализъм. Винаги съм тренирал на върха на възможностите си, макар и да съм знаел, че няма да играя.
