Свикнали сме да виждаме Андрей Райчев като коментатор на политическите процеси в страната. За социолога актуалната тема е друга. Той разтълкува феномена Лудогорец като обществено явление. Ето думите на Райчев пред "7 дни спорт":
България е зажадняла за успехи! Именно затова националният стадион "Васил Левски" ще се напълни с хора, които да подкрепят някой, който не е от техните. Ще отидат 40 хиляди души, които вместо по стар български обичай да се мразят, ще викат за един отбор, който едва ли е любимият им.
Цялата страна е жадна за успехи. Редят се провал след провал. 25 години чакаме някой нещо да ни подари. Чакахме едни европейци да ни дадат едни пари. После да ги откраднем или...и аз вече не знам какво стана. Българите искат да им се случи нещо хубаво. Спомнете си лятото на 1994 година какво се случи. Хората изригнаха, щяха да изровят земята от радост. Просто защото стана нещи хубаво. Тоава сами си го направихме. И сега никой нищо не е подарявал на Лудогорец, хората сами си го направиха. Една много чиста илюстрация на това, откъде идва дефицитът на тази нация.
Нормално е стадионът да е пълен, когато навън не се случва нищо хубаво. Хората отварят вестника - лошо, пускат телевизора - лошо, отварят хладилника - лошо, отварят банковата сметка - вътре само лошо. И това продължава с години. Влязохме в Европа, а нищо не се случва. Те ли са виновни - ние ли сме виновни, няма значение. А тук едни момчета от един провинциален отбор, тръгнал от никъде и от нищото, постига успехи. Опитаха се да ги наклеветят, че купували мачове, а се вижда, че хората си играят, много добре, красиво и бият.
Знаем какви са половината запалянковци в България. Те са отчаяни. В Левски и ЦСКА нещата вървят от лошо към по-лошо. Феновете не знаят да плачат ли, или да се смеят. Едните, начело с Батков, го търпят по някакъв начин. Другите, начело с Томов, само се чудят, кога ще избухне скандалът. И той май избухва.
Такова поведение на хората се е случвало и в политическия живот на България. Случвало се е три пъти в новата история. За съжаление неуспешно. Хората припознаха като спасител, като носител на хубавото, първо Иван Костов, после Царя, после Бойко Борисов. Това са три феномена, припознати като месии. В техните случаи нещата вървят в цикъла "надежда-разочарование-омраза". Само Бойко Борисов се спасява от омразата досега. Обединяването на хората обаче показва едно: нацията разбира, че не живее нормално. И иска нещо хубаво.
Свикнали сме да виждаме Андрей Райчев като коментатор на политическите процеси в страната. За социолога актуалната тема е друга. Той разтълкува феномена Лудогорец като обществено явление. Ето думите на Райчев пред "7 дни спорт":
България е зажадняла за успехи! Именно затова националният стадион "Васил Левски" ще се напълни с хора, които да подкрепят някой, който не е от техните. Ще отидат 40 хиляди души, които вместо по стар български обичай да се мразят, ще викат за един отбор, който едва ли е любимият им.
Цялата страна е жадна за успехи. Редят се провал след провал. 25 години чакаме някой нещо да ни подари. Чакахме едни европейци да ни дадат едни пари. После да ги откраднем или...и аз вече не знам какво стана. Българите искат да им се случи нещо хубаво. Спомнете си лятото на 1994 година какво се случи. Хората изригнаха, щяха да изровят земята от радост. Просто защото стана нещи хубаво. Тоава сами си го направихме. И сега никой нищо не е подарявал на Лудогорец, хората сами си го направиха. Една много чиста илюстрация на това, откъде идва дефицитът на тази нация.
Нормално е стадионът да е пълен, когато навън не се случва нищо хубаво. Хората отварят вестника - лошо, пускат телевизора - лошо, отварят хладилника - лошо, отварят банковата сметка - вътре само лошо. И това продължава с години. Влязохме в Европа, а нищо не се случва. Те ли са виновни - ние ли сме виновни, няма значение. А тук едни момчета от един провинциален отбор, тръгнал от никъде и от нищото, постига успехи. Опитаха се да ги наклеветят, че купували мачове, а се вижда, че хората си играят, много добре, красиво и бият.
Знаем какви са половината запалянковци в България. Те са отчаяни. В Левски и ЦСКА нещата вървят от лошо към по-лошо. Феновете не знаят да плачат ли, или да се смеят. Едните, начело с Батков, го търпят по някакъв начин. Другите, начело с Томов, само се чудят, кога ще избухне скандалът. И той май избухва.
Такова поведение на хората се е случвало и в политическия живот на България. Случвало се е три пъти в новата история. За съжаление неуспешно. Хората припознаха като спасител, като носител на хубавото, първо Иван Костов, после Царя, после Бойко Борисов. Това са три феномена, припознати като месии. В техните случаи нещата вървят в цикъла "надежда-разочарование-омраза". Само Бойко Борисов се спасява от омразата досега. Обединяването на хората обаче показва едно: нацията разбира, че не живее нормално. И иска нещо хубаво.
