Археологическият свят тръпне в очакване на резултатите от разкопките на гробницата в Амфиполис в Гърция. Версиите за това кой е погребан там варират - от подозренията това да е самият Александър Македонски, през съпругата и синът му, до генерали и видни аристократи от онова време.
Гробницата е с дължина 498 метра, височина 23 метра и образува кръг с диаметър 158,4 метра. Около нея са поставени мраморни плочи с височина от 3 метра. Построена е в края на 4 век пр.н.е. – исторически значима епоха, която съвпада със смъртта на Александър Македонски. Именно затова не стихват еуфоричните коментари, че археологичните разкопки ще разкрият една от най-големите тайни - гроба на Александър Велики.
Според археоложката Катерина Перистери, ръководеща разкопките на гробницата, в нея е погребан някой от генералите или адмиралите на Александър. "Истината обаче ще излезе наяве, когато влезем в гроба и установим самоличността на погребания", допълва тя.
Мистерията около гробницата обаче провокира интерес и в други посоки, различни от археологията. Мнозина смятат, че в цялата история има преплетени много политика и интереси.
Различни теории се опитват да дадат отговори на логичния въпрос защо гробницата не е разработена по-рано. За сведение, първите разкопки в региона са били направени през 1953 г. от местни жители, а археологическите разкопки започват през 1964 г.
Прави впечатление, че гръцкият премиер Андонис Самарас от известно време изразява "умерен оптимизъм", ярко контрастиращ на първоначалната му еуфория. Като цяло, по отношение на публичната официална позиция по въпроса, се наблюдава едно неловко мълчание.
Имайки предвид ожесточения и дългогодишен спор за името "Македония", отношенията между двете държави на масата за преговори са сложни и многостранни. Ако бъде доказано, че в гробницата в Амфиполис лежи член на семейството на Александър Велики, това би дало (след разкриването и на гробницата на Филип ІІ във Вергина), допълнителен и много силен коз в ръцете на Гърция. Също така, това би било неопровержимо международно доказателство, че Македония принадлежи на Гърция.
И тъй като НАТО и ЕС подкрепят евроатлантическата интеграция на Македония, нямат интерес подобно нещо да се случи.
Ето защо мнозина съзират международен натиск върху гръцките власти да забавят разкопките, поне докато не се реши спорът за името. Безспорно съмнителен е фактът, че първо, археолозите знаят за гробницата отдавна, но не работят по нея, и второ, че разкопките досега са стрували неголямата сума от 590 000 евро, което само по себе си е показателно, имайки предвид, че гръцката държава е далеч по-щедра за далеч по-маловажни открития.
Говори се, че правителствата на ПАСОК и Нова демокрация намалили финансирането на разкопките в областта и имали намерение да го спрат изцяло. Дори във времената на осезаем просперитет на Гърция, почти никакви пари не са били разпределяни към Амфиполис. Според някои анализатори Костас Симитис - премиер между 1999 г. и 2004 г., спрял работата по обекта, която била възобновена през 2009 г. под силния натиск на археолозите.
Дали сегашното активизиране на въпроса кой е погребан в Амфиполис ще доведе до конкретен резултат и дали той ще повлияе на двустранните отношения и политиката в региона - ще трябва да стане ясно много скоро.
