Скопие и София нямат железопътни, въздушни или автомобилни връзки. От нашата страна са обявени или са в ход няколко проекта, които трябва да осигурят по-добра връзка между хората и бизнеса и увеличен обем на търговията, посочва МИА.
В проектопрограмата на правителството се посочва, че през първата половина на годината ще бъде извършено строителството на първия и втория участък от източния дял на железопътен коридор 8 (Куманово- Беляковце) и (Беляковце-Крива Паланка). Това е един от ключовите инфраструктурни проекти за свързване със съседна България, чийто нов премиер Кирил Петков наскоро обяви, че ще бъдат сформирани работни групи с нашата страна, наред с други въпроси за инфраструктура и икономика.
„През пролетта се очаква да продължат работата по жп линията за България, както и да се обяви търг за третия участък. Дейностите са съгласувани с Българските железници и динамиката се следи изцяло от българска страна за финализиране на проекта през 2027 година”, каза за МВР Хари Локвенец, директор на "Железопътна инфраструктура".
Оценяването от наша страна на офертите за първите два участъка Куманово-Беляковце и Беляковце-Крива Паланка е във финална фаза. „В момента сме във финалната фаза на оценка на офертите за първите две отсечки Куманово-Беляковце-Крива Паланка. Предлаганите цени са на ниво 200 млн. евро. В тях използваме безвъзмездна финансова помощ в размер на 68 млн евро от WBIF-Western Balkan Investment Framework, а останалата част е финансирана от ЕБВР. Предвижданият срок за реализация на първия участък е 24, а на втория е 36 месеца. Очаква се строителството да започне тази пролет”, казва Локвенец. Третата фаза Крива Паланка-граница с България с дължина 24 км е най-трудният участък. По него има 25 тунела и 51 моста, което означава, че ще има един тунел и два моста на всеки километър. Проектната стойност за 2016 г. е 405 млн. евро, която според Локвенец поради глобалната инфлация може да е по-висока.
„За този раздел използваме безвъзмездна помощ по IPA 2 от 60,75 милиона евро. Важно е да се отбележи, че през февруари миналата година кандидатствахме пред WBIF за инвестиционна безвъзмездна помощ от 153 милиона евро за този участък, за който очакваме положителен отговор този месец. Останалите пари ще бъдат финансирани от ЕИБ и ЕБВР наполовина, което прави ЕИБ водещата финансова институция. Подготовката на тръжната документация е във финална фаза и очакваме търгът да бъде обявен тази пролет, а строителството да започне в началото на 2023 г. Срокът за реализация е четири години”, посочва Локвенец. Всички тези дейности, добави той, са координирани и планирани с директора на БЖП Папукчийски и следват изцяло динамиката на българската страна за финализиране на цялостния проект през 2027 г.
Строителството на железницата в страната започва през 1994 г. За целта са отпускани пари от държавния бюджет до 2004 г., когато строителството е спряно. След почти десетилетие застой на строителните работи, през март 2014 г. започна реконструкцията на изградените тунели и мостове и изграждането на нови части по проекта. Тогава беше определен срок за завършване на работите през 2016 г., но проблемите в областта на вещно-правния характер забавиха работата. Този проект предвижда цялостна реконструкция на съществуващата жп линия с дължина около 31 км, изграждане на три гари, шест спирки, няколко надлеза и подлеза, изграждане на мост над Пчинджа, обновяване на съществуващи мостове, монтаж на кабелни линии, огради, защитни бариери и нови сигнално-охранителни устройства. На този участък са завършени 54 процента от строителните работи, които бяха спрени, след като през юни 2020 г. германският "Vibe" прекрати едностранно договора за строителство.
При сегашната тръжна процедура трябва да бъде избран изпълнител, който да завърши този участък и да изгради втория с дължина 34 км. Подмяна на магистралната връзка между Скопие и София предвижда скоростната магистрала, която е в процес на изграждане, разширяване и обновяване на съществуващите участъци. Директорът на ПП ДП Еюп Рустеми, на въпрос от МВР кога ще имаме по-добра пътна връзка с тази съседна държава, каза, че поради икономическото и политическо значение на Коридор 8 и пътната връзка с България се инвестира в модернизация и завършване на паневропейския коридор и пътищата, обхванати от него.
„Имаме стартирани няколко важни проекта в тази част на страната, като рехабилитацията на магистрала Куманово-Страцин, която е жизненоважна не само за региона, но и за цялата страна. Проектът е разделен на две части. Първата фаза е от Куманово до село Войник, с дължина 15,2 км, на стойност 4,7 милиона евро, осигурени от средствата по ИПП 2. Рехабилитацията на тази фаза приключва през юни следващата година. Втората фаза е от село Войник до Страцин, дълга 16,6 км, на стойност 7,2 милиона евро, пари осигурени чрез ПУ "Държавни пътища". „Тази част вече е във финалната фаза и очакваме рехабилитацията да приключи скоро“, каза Рустеми в новогодишно интервю за МИА.
Миналата година беше рехабилитиран и реконструиран 21-километров път от Ранковце до Крива Паланка. С останалите започнати рехабилитации, ремонти и строежи в този район, посочи Рустеми, искаме да получим цялостен Коридор 8, който да е безопасен и сигурен за участниците в движението.
По новата скоростна магистрала Страцин-Длабочица-Крива паланка, която е финансирана от Световната банка, очакваме участъкът да бъде завършен и пуснат в експлоатация до края на 2022 г., а за участъка Крива паланка-Деве баир финансиран от ЕБВР и WBIF, строителните работи се очаква да приключат до средата на 2022 г. Подготвя се и проектната програма за проектиране на нова скоростна магистрала Романовце-Страцин, която се планира да бъде финансирана по ИПП 3, информира Рустеми.
По отношение на директната въздушна връзка между Скопие и София, както казват от нашата Агенция за гражданско въздухоплаване, няма законови или нормативни пречки за въвеждане на полети. Но, посочват те, инициативата трябва да идва от авиокомпаниите въз основа на техните търговски нужди и изисквания. Според българския транспортен министър Николай Събев, работи се по възможностите за въвеждане на въздушна линия София-Скопие. Министър-председателят на България Кирил Петков, както заяви Събев по-рано този месец, поиска да се види какви са възможностите за въвеждане на полета София-Скопие, което ще бъде проява на добра воля. Събев каза, че е бил поканен от премиера Петков да го придружава по време на посещението му в страната и ще преговаря с колеги, "за да имаме лесен и бърз преход". Българският министър на транспорта заяви, че се водят преговори с конкретни авиокомпании, които биха проявили интерес да извършват полети от София до Скопие и обратно.
Република България е нашият шести търговски партньор през първите десет месеца на 2021 г. За периода януари-октомври 2021 г. общият търговски обмен с тази съседна страна възлиза на 709,1 млн. долара, което е ръст от 30 процента спрямо същия период на миналата година. Износът възлиза на $328,64 млн. и нараства с 30,5 процента. Размерът на вноса е $380,46 млн., също растеж от 29,5 на сто. Реализираният дефицит е $51,8 млн. долара. През 2020 г. търговският обмен възлиза на $664,8 млн., което е седем процента по-малко в сравнение с 2019 г. Тогава износът спадна с 12%, а вносът с три процента. През 2020 г. страната са посетили 10 443 туристи от България, през 2019 г. броят им бе 55 880, а през 2018 г. 52 659.
