Провеждащите се днес парламентарни избори в Босна и Херцеговина се случват на фона на социално недоволство и етнически спорове.
Една от най-бедните в Европа държави бе разтърсена от антиправителствени протести през февруари. Хиляди хора излязоха на улицата в знак на протест срещу провала на правителството да пребори корупцията и да проведе политически и икономически реформи, необходими за присъединението на страната към ЕС, припомня БГНЕС.
"Социалната криза нараства, броят на безработните се увеличава, а условията са много подходящи за социален колапс. Хората, които ще дойдат на власт, вероятно бързо ще се изправят срещу силно социално недоволство", ако не променят нещата радикално, предупреждава политическият анализатор Енвер Казаз.
Група протестиращи продължават да се събират пред сградата на президентството всеки ден в опит да внесат нови лица в парламента. "С това наше присъствие се надяваме да насърчим възможно най-много гласоподаватели да дадат гласа си, за да променят тази престъпна власт, която системно ограбва държавата през последните 20 години", казва безработният Дренко Користович от Сараево.
Почти 3,3 милиона босненци имат право да гласуват днес, за да изберат трима членове – хърватин, мюсюлманин и сърбин, от съвместното президентство, както и да изберат нов парламент на страната от две общности.
След войната през 1992-1995 г. Босна остава разделена на две до голяма степен автономни половини – Мюсюлманско-хърватска федерация и сръбската Република Сръбска. Двете общности са свързани от слаби централни институции. Населението на една от най-бедните страни в Европа е 3,8 милиона. Безработицата е 44%, а 18% от населението живее под прага на бедност. Средната заплата е 415 евро на месец. Босна е разкъсвана от корупция, средствата от която възлизат на 750 милиона евро годишно, според местни неправителствени организации.
Щетите, нанесени от големите наводнения през месец май, се оценяват на 2 милиарда евро или 15% от БВП на Босна.
Освен тежката икономическа криза в страната има и политически застой от 2006 г. заради етническо напрежение. Политиците от трите големи етнически групи – мюсюлмани, сърби и хървати, не успяха да се споразумеят за големи реформи, които Брюксел изисква за членство в ЕС. Босна изостава от другите балкански държави по пътя си към ЕС.
В опит да отвлекат вниманието от това, политиците отново прибягнаха към националистическата реторика, за да ухажват гласоподавателите. Босненският сръбски президент Милорад Додик, който се кандидатира за нов мандат, продължи да използва заплахите за отцепване на общността му. "Целта на моята политика е, че ние се превръщаме все по-малко в общност и все повече в държава", каза той на предизборен митинг. Много обаче гледат скептично на това. "Искам Република Сръбска да бъде независима, но мисля, че това не е предмет на разговори между политическите партии. Това обещание е като кокал за политиците, които го хвърлят на хората, за да напълнят джоба си", казва Джордже Михайлович, етнически сърбин от Соколач в Източна Босна.
Противно на реториката на Додик, мюсюлманският лидер на президентството Бакир Изетбегович, който също се кандидатира за втори мандат, призова за "обединение" сред мюсюлманите.
Анализаторът Иван Сиякович смята, че хората отчаяно искат реални промени почти 20 години след войната. "Ако не се направят политически промени, ще потънем дори по-дълбоко, защото финансите са на привършване", предупреждава той.
Един американски дипломат призова босненците да гласуват "срещу корупцията и циничната употреба на национализъм, които дърпат страната назад. Хората по улиците осъзнават, че политическите платформи остават същите, а стандартът на живот продължава да се влошава", написа в своя блог Никълас Хил, шарже д`афер на американското посолство.
