Криза в Сърбия - африканската чума може да вземе живота на половин милион прасета, предаде репортер на БГНЕС. Болестта вече е регистрирана в три села около Младеновац и заплашва свинефермите в района на селата Рабровац, Велика Кришна и Кусатак.
Опасната болест, която вече причини огромни щети на отрасъла в България и Румъния сега заплашва и Сърбия. Страната от години се опитва да започне износ на свинско месо, което е термично обработено за Европейския съюз.
Една от последните пречки беше премахването на ваксината срещу свинската треска, което се планира за 1 октомври, земеделският министър на западнобалканската държава Бранислав Недимович.
„Премахването се планира за 1 октомври и само текущият мониторинг може да го забави с няколко дни. Няма да има ваксина срещу свинска треска през 2020 г., освен в защитени зони“, каза Недимович пред вестник „Данас“.
Ваксината се отнася до класическата чума по свинете, но не и до Африканската чума, за която няма лечение. Болестта може да наруши плановете на сръбските производители на месо и износителите, тъй като може да удължи допълнително забраната на ЕС.
Експертите по животновъдството предупредиха, че мащабът на тази зараза може да бъде много по-голям, отколкото изглежда сега, и че понастоящем е по-малко важно дали ваксината ще бъде премахната на 1 октомври.
Специалистът по агрономия Милан Простран казва, че Сърбия се готви за премахването на ваксината срещу класическата чума по свинете от 2010 г. и че това трябва да се направи, ако Белград иска да изнася месо в ЕС. „Това е необходимо, но трябва да се има предвид и не мисля, че това е ясно казано, че дори когато ваксината бъде премахната, има период от три години, през който все още няма да можем да изнасяме прясно свинско месо в ЕС и през това време се извършва строг мониторинг“, уточни той.
Ученият отбелязва, че сега, когато се е появила Африканската чума по свинете, може да не е подходящият момент да се премахне ваксината, защото сред хората има страх от тези заболявания.
По данни от 2017 г. в Сърбия е имало около 2,9 милиона прасета, а според историци преди години прасетата в страната са били повече от сърбите.
Репортерът на БГНЕС припомня, че развитието на свиневъдството е изиграло изключително важна роля за създаването на модерната сръбска държава в началото на 19 век. Благодарение на огромното количество жълъди сръбските селяни започват да отглеждат свине, които от Белградския санджак и Шумадия се изнасят за Австрийската империя. Така се появява богата класа от местни първенци, сред тях са свинарите Караджорджевичи и Обреновичи. Тези два свинарски рода по-късно ще излъчат кралете на Сърбия.
Авторитетни историци днес са единодушни, че в първото сръбско автономно княжество прасетата са били повече от самите сърби, малко над 400 000.
Прасетата и по-късно ще изиграят важна роля в сръбската история. Става дума за митническата война през 1907 г., когато Австро-Унгария забранява вноса на този най-важен продукт на нейното стопанство, за да я постави на колене. Тогава с помощта на Русия, както винаги, Сърбия ще получи огромния за времето си кредит от 450 милиона златни франка от Франция. Благодарение на тях ще се създаде съвременна свиневъдна индустрия, която ще позволи преориентацията на сръбската икономика към съюзниците от Съглашението. Това е още една стъпка от дългата поредица от кризи, белязала края на 19 и началото на 20 век, които са трасирали пътя към Първата световна война /1914-1918 г./, повод за която пак станаха действията на сръбските националисти – убийството на ерцхерцог Франц-Фердинанд в Сараево на 28 юни 1914 г.
