2015 г. беше изключително турболентна година за Македония. Преминала под знака на остра и безпрецедентна политическа криза, настоящата година осветли едни от най-наболелите проблеми на западната ни съседка, но същевременно завършва само с половинчати решения.
Правителството на премиера Никола Груевски попадна под жестокия "обстрел" на опозицията, което доведе до невиждани досега граждански протести. В комбинация с натиска от страна на Брюксел, това недоволство успя да накара Груевски да направи известни отстъпки, но те се оказаха крайно недостатъчни, за да бъде направено заключението, че демокрацията в Македония успя да победи.
Кризата в Македония започна в самия край на месец януари, когато лично премиерът Никола Груевски обвини лидера на на опозиционната партия СДСМ Зоран Заев, че иска да го свали от власт с преврат и че работи за чужди служби. Това бе т.нар. операция "Пуч", в която на 31 януари македонските служби обявиха, че са предотвратили опит за държавен преврат.
Груевски обвини Заев в рекет с цел кабинетът да подаде оставка. Като доказателство беше разпространен запис от скрита камера в кабинета на премиера, с която той записва разговорите със своите гости. Така на видео се появи разговор между Заев и Груевски, в който Заев предупреждава македонския премиер, че разполага с компромати срещу него, предоставени му от чужди служби.
От СДСМ се заканиха, че ще започнат поетапно да пускат материалите, с които разполагат и седмица след това Заев стартира серията от т.нар. "бомби" - подслушани телефонни записи, в които основни герои бяха Груевски, неговият братовчед и шеф на спецслужбите Сашо Миялков, вътрешният министър Гордана Янкуловска и регионалният министър Миле Янакиевски. От записите стана ясно, че режимът на Груевски кадрува в съдебната власт, участва в тежки корупционни схеми, контролира медиите и извършва изборни фалшификации.
На 9 февруари Заев изнесе информацията, че 26 000 души в страната са били подслушвани - политици, журналисти, обикновени граждани и бизнесмени.
Според Заев директорът на Агенцията за сигурност и контраразузнаване Сашо Миялков е подслушвал и министри от кабинета на Груевски, включително и вътрешния Гордана Янкуловска. Сред подслушваните били също лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети, на Демократичната партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи и бившия премиер Любчо Георгиевски.
Като доказателство Заев разпространи записани телефонни разговори, от които става ясно, че управляващите са уреждали съдебни решения, предрешавали са избори на съдии и като цяло са упражнявали контрол върху съдебната система.
На 25 февруари Заев изнесе "бомба" за контрола на властта върху медиите - как първите в държавата влияят на медиите, селектират ги, кадруват в тях, подслушват журналисти и "поръчват" начина на отразяване.
След седмици мълчание, Груевски проговори, като на специална пресконференция обвини чужди служби в опит да дестабилизират държавата.
Международните реакции не закъсняха - и от Брюксел, и от САЩ изразиха растящо безпокойство относно политическата нестабилност в Македония.
От 27 февруари до 11 март последва нова ожесточена серия компромати на СДСМ - как чуждестранни посланици в Македония са били подслушвани; за изборни измами и как управляващата ВМРО-ДПМНЕ контролира депутатите си със записи на заповеди и предварително подписани оставки.
В началото на март опозицията внесе в прокуратурата в Скопие редица сигнали срещу Груевски.
Министрите в правителството останаха безмълвни, но категорични, че няма да подават оставки, а единствено вътрешният министър Гордана Янкуловска заяви, че записите, показани от опозицията, са монтирани. Според Груевски пък "Зоран Заев иска да ни убеди в нещо, което не съществува, но гражданите знаят, че не е имало фалшификации".
СДСМ продължиха със записите. Появиха се разговори, свидетелстващи за държавния контрол върху съдебната власт, за незаконни имотни сделки в Скопие на Груевски и как македонският премиер е амнистирал военни престъпници, за да остане на власт. Заев допълни, че има и доказателства за предателство на Груевски по отношение на спора за името на Македония.
На 18 март от ЕК съобщиха, че европейското посредничество за преодоляване на политическата ситуация в Македония трябва да започне в края на март, след като Европейският парламент създаде група, която да се опита да установи връзка между управляващата партия и опозицията.
На 21 март се състоя първото гражданско протестно действие, свързано с разразилата се политическа криза.
Протестиращи щурмуваха сградата на македонското радио и телевизия, като протестът беше организиран от лидера на политическа партия "Достойнство" Стоянчо Ангелов, в подкрепа с разкритията за корупция на властта, направени от Заев.
На 21 април се разигра драмата в Гошинце - 40 въоръжени нападатели, косовари, превзеха полицейския участък в македонското село Гошинце, обявиха се за членове на УЧК, отправиха искания, а след това се оттеглиха. Прекалено многото съмнителни моменти в "атаката", както и избраното време за реализирането й, естествено веднага наведоха редица анализатори на мисълта, че тя не представлява етнически инцидент, а е само постановка за отвличане на вниманието от случващото се в държавата.
На 5 май се състоя първият голям протест в центъра на Скопие. Няколко хиляди души излязоха по улиците на столицата, за да поискат оставката на Груевски след разкрития на СДСМ за убийството на младежа Мартин Нешковски. 21-годишният младеж беше убит в центъра на Скопие през юни 2011 година по време на празненствата за победата на ВМРО-ДПМНЕ. Заев пусна телефонни разговори на Груевски, Янкуловска и Миялков. От тях става ясно как тримата искат да прикрият истинския убиец на Нешковски, който е полицай, и да набедят друг - командоса Игор Спасов.
Протестиращите влязоха в сблъсъци с полицията, която използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръсне множеството.
Следващите дни протестите срещу Груевски продължиха, а органите на реда започнаха да арестуват протестиращи.
Груевски обяви протестите за политически, а не за спонтанни.
На 9 май в македонския град Куманово, разположен близо до границата с Косово, избухнаха престрелки между полицията и "въоръжена престъпна група", състояща се, по първоначални данни, от около 70 души. Престрелките продължиха по кумановските улици и през следващия ден.
След ожесточени сражения между нападателите и македонската армия стана ясно, че групата е влязла незабелязано през границата с Косово, една част от нея е дала жертви, но другата е успяла да се оттегли обратно.
На 10 май Груевски обяви, че македонските сили за сигурност са унищожили една от най-опасните терористични групи на Балканите.
3 дни по-късно обаче стана ясно, че служители на Пето управление на македонското министерство на вътрешните работи са имали преки контакти с хора от терористичната група от Куманово. Източници от сръбските и албанските служби пък заявиха, че имат информация, според която директорът на македонските спецслужби Сашо Миялков активно е участвал в организацията на терористичното нападение в Куманово.
Протестите продължиха, а след допълнителен външен натиск Груевски реши да се освободи двама от най-приближените си, но и най-скандални, хора във властта - вътрешния министър Гордана Янкуловска и шефа на спецслужбите Сашо Миялков.
На фона на нестихващото гражданско недоволство управляващите обявиха, че ще организират голям контрамитинг в подкрепа на Груевски на 18 май.
На 17 май многохиляден антиправителствен протест заяви още веднъж исканията си. Започна и изграждането на палатков лагер в центъра на Скопие.
Груевски обаче категорично обяви, че няма да подаде оставка.
На 18 май Груевски докара симпатизанти с автобуси от цяла Македония за партийния митинг, а още на следващата сутрин започна изграждане на контрапалатков лагер.
Под натиска и със съдействието на Брюксел започнаха т.нар. "лидерски срещи" на основните политически играчи, замесени в политическата криза в Македония, с цел намиране на изход от ситуацията.
В крайна сметка на 2 юни четиримата лидери се разбраха за провеждане на предсрочни парламентарни избори през месец април 2016 г., избиране на нов специален прокурор до 15 септември, който ще трябва да разследва разкритията на опозицията и обвиненията срещу Заев, включване на министри от СДСМ в управлението и оставка на Груевски три месеца преди вота. В същото време депутатите ще трябва да "изчистят избирателните списъци и да гарантират честни, свободни и демократични избори". Проблем се появи по отношение на преходното правителство, което СДСМ държe[e да бъде сформирано без участието на Груевски. Самият македонски премиер пък заяви, че предсрочните избори ще бъдат организирани от настоящето правителство и "те ще бъдат доказателство, че народът е този, който подкрепя правителството".
Изпълнението на споразумението наложи нови дълги и безрезултатни преговори и част от договореното не беше реализирано в посочените срокове. Това доведе до нова намеса на Брюксел и западните дипломати в Скопие.
На 15 юли лидерите на четирите основни партии в Македония постигнаха споразумение за изход от политическата криза в страната. Никола Груевски /ВМРО-ДПМНЕ/, Зоран Заев /СДСМ/, Али Ахмети /ДСИ/ и Мендух Тачи /ДПА/ подписаха договор, който предвижда провеждане на предсрочни избори на 24 април 2016 г. 100 дни преди провеждането на предсрочните парламентарни избори - на 15 януари трябва да бъде сформирано ново правителство, което ще организира вота на 24 април. След 20 октомври СДСМ трябва да предложи експерт за поста министър на вътрешните работи. Депутатите от СДМ трябва да се върнат в парламента от 1 септември.
Досега преговорите в Македония продължават, но с ограничен успех. Лидерите постигнаха съгласие за състава на преходното правителство, но все още не могат да се разберат за състава на изборната комисия.
От ЕК изразиха умерено задоволство от постигнатия напредък, отчитайки обаче, че Македония все още не е изпълнила много от поетите ангажименти за излизане от кризата, като например приемането на новия изборен кодекс.
Така Македония остава в очакване. Преживяла изключително тежка 2015 г., тя отчете много ограничен успех по отношение на развитието на гражданското общество и демокрацията. Въпреки безпрецедентните разкрития срещу него, Груевски остана на власт, отлагайки с цяла година предсрочните избори. В случай, че политическите лидери успеят да постигнат договорка по всички преговорни точки в срок, македонският народ ще бъде този, който ще реши дали ще заложи на познатото или ще опита да тръгне по нов път.
