Според ново изследване повечето сърби са от славянски произход, но тяхната ДНК структура съдържа също гени на келти, германци и народите от Кавказ и Близкия изток. Това съобщава РТС. Благодарение на нов вид анализ на произхода учени са могли по-точно да определят картата на придвижване на хората в този регион и да обяснят по какви начини различните популации са свързани помежду си.
Чрез групиране на генетични черти на човека въз основа на епсилон хромозомата и митохондриалната ДНК се образуват т. нар. "hapl групи". Учените са установили, че сръбското население не се различава много от другите европейски общности.
„Разглеждайки хърватите, босненците, черногорците, разпределението на hapl групите е много подобно. Единствено групата на албанците е малко по-различна", казва Милица Михайлович от Центъра по съдебна медицина и Приложна молекулярна генетика.
Въз основа на анализа на митохондриалната ДНК произходът се определя по женската линия, а въз основа на епсилон хромозомата по мъжката линия. Необходимо е да се наблюдават и двата генетични маркера, за да се получи точна картина на генетиката на даден човек.
"Погрешно схващане, което често може да се чуе, е че има влияние на турците върху нашите гени на Y хромозомата, но засега няма научни данни, които да подкрепят тази хипотеза", казва още Михайлович.
Балканският полуостров служи като коридор за множество миграции в цялата история на човешката цивилизация. Гените са се развили с течение на времето и така са се появили нови митохондриални линии, характерни само за Балканския полуостров.
„Има и интересна hapl група, която досега е била открита само сред населението на Сърбия и Босна и Херцеговина. Стигнахме до заключението, че има някои подгрупи, които нашето население споделя с населението на Централна Европа. Това са Германия, Чехия, Словакия. Това ни говори за влиянието, настъпило по време на голямото преселение на народите през Средновековието, поради което съществува връзка на населението на Балканите с други славянски населения“, посочва Слободан Давидович от отдела по популационна генетика и екогенотоксикология.
Няма геном, който да принадлежи на точно определена нация.
„Човешкият вид е известен с това, че мигрира често и много надалеч, особено по времето на глобализацията. По този начин различни митохондриални линии ще се смесват и пътуват заедно с тези хора", изтъква Давидович.
Предишни научни изследвания показват, че националната идентичност не е научна категория. Нацията е културно-социологически феномен.
