Сърбия първа ще признае съседа си под новото име "Република Северна Македония". Това заяви президентът на Сърбия Александър Вучич. Той поздрави министър-председателите на Македония Зоран Заев и на Гърция Алексис Ципрас за ратифицирането на Договора от Преспа снощи при откриването на изложбата "Нови Сад - Европейска младежка столица".
"Ние не се намесваме във вътрешните работи на други държави, когато споразуменията бъдат постигнати и приети. Сърбия поздравява Скопие и Атина. Сърбия ще бъде една от първите страни, признали южната си съседка под новото ѝ конституционно име. Искаме най-добрите възможни отношения с двете страни и още веднъж бих желал да поздравим г-н Заев и Ципрас", каза Вучич в отговор на журналистически въпрос, предаде БГНЕС.
Поглед отвън
В най-значимата дипломатическа крачка на Балканите след края на войната в Босна и Херцеговина, в петък в Европа беше поставен края на един ожесточен спор, продължил десетилетия. След 27 години взаимно недоверие, между Атина и Скопие бе сключено споразумение за промяна на името, пише в свой анализ американската телевизия CNN.
Промяната е важна, тъй като Гърция, член на НАТО и на Европейския съюз, блокираше членството на Скопие в Северноатлантическия алианс и началото на преговорите за присъединяване с ЕС, докато спорът за името не бъде решен. По силата на споразумението, Гърция ще отмени възраженията си, отваряйки пътя на интеграцията на съседа си.
И двете страни бяха подложени на натиск за разрешаване на спора, тъй като Западните държави смятат, че по-нататъшната интеграция на Балканските страни в ЕС и НАТО, е начин за подобряване на стабилността на региона. Този ход може би ще послужи като пример, който може да бъде следван за решаване и на други регионални спорове. Но Москва, която отдавна е основен играч в региона, открито се противопоставя на стремежите на Македония, коментира CNN.
Споразумението, ратифицирано първо в Скопие, е в резултат на разгрома на консерваторите-националисти в Македония от социалдемократите. Договорът значително подобри климата между двете съседни държави след десетилетия на силна националистическа реторика и от двете страни на границата.
От началото на 90-те години на миналия век в Гърция се разпространяват карти с границите на държавата, които се простират до пристанищния град Солун, което предизвика териториални страхове. Гигантска статуя на древния македонски крал Александър Велики, издигната на централния площад на Скопие, подхранваше още твърдения за плячкосване на културата.
През лятото на 2018 г. нормализирането на на отношенията доведе до съвместна декларация между гръцкия премиер Алексис Ципрас и македонския му колега Зоран Заев, в която беше подчертано, че спорът за името е приключил. Край Преспанското езеро, където се срещат границите на Гърция, Албания и Македония, двамата министър-председатели подписаха знаково споразумение, а церемонията беше натоварена с голяма символика.
"Договорът от Преспа" беше подложен на критики и в двете страни още по време на етапите, водещи до ратифицирането му. Референдумът в Скопие показа ниска избирателна активност, но с масово "да", а гръцкото правителство оцеля при два вота на недоверие за седем месеца, а след това премина и през загубата на по-малкия коалиционен партньор.
Притесненията се основаваха на идентичността и как тя може да повлияе на бъдещата сигурност. Противниците на договора казват, че добавянето на думата "северна" може да помогне да се определят географските термини, но не прави нищо за разделяне на националността и езика, което би могло да създаде основа за проблеми с малцинствата и териториални претенции. Това касае пряко и България.
Последните проучвания показаха, че 6 на всеки 10 гръцки граждани се противопоставят на споразумението, а в деня на гласуването в гръцкия парламент демонстрации имаше в цялата страна.
Гръцкият министър-председател използва политическия си капитал, за да прокара споразумението, описвайки го като "патриотичен дълг". Той също така призна, че сделката има "политическа цена". Неговата партия изостава с 10% зад основната опозиционна партия, която е основен противник на сделката. Лидерът на "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис, който говори в парламента преди гласуването в петък, определи ратифицирането на споразумението като "национална грешка, която е оскърбление за истината и историята".
Малко след ратифицирането на сделката премиерът Ципрас написа в Twitter: "Днес пишем нова страница на Балканите. Националистическата омраза, споровете и конфликтите предават мястото си на приятелството, мира и сътрудничеството".
Неговият македонски колега също изрази своята положителна оценка и поздрави Ципрас в Twitter, отбелязва CNN. "Поздравления на моя приятел @tsipras_eu, заедно с нашите народи постигнахме историческа победа. Да живее Договорът от Преспа! За вечния мир и прогрес на Балканите и в Европа!"
Европейските лидери също използваха социалните медии, за да отпразнуват споразумението. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск похвали Ципрас и Заев за тяхната смелост в намирането на компромис, докато генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства приемането на Договора от Преспа като "важен принос за стабилността и просперитета на целия регион". "Те имаха въображение, рискуваха, бяха готови да пожертват собствените си интереси за по-голямото добро", пише Туск в официалния си профил в Twitter.
