Извадки от цялостен доклад на западни спецслужби, посветен на актуалните политически процеси и нови партийни проекти в Гърция, България, Сърбия, Черна гора и Франция, с които БГНЕС разполага, разкриват скандални факти и тъмно политическо задкулисие.
Документите са в автентичен вид без редакторска намеса.
През месец март 2012 г. Сърбия получи статут на кандидатка за членство в Европейския съюз след като бяха преодолени всички разногласия между държавите членки. Страната осъществява преговори за членство и трябва да проведе сериозни реформи, за да е в състояние да отговори на критериите и да стане пълноправен член на общността.
Процесите обаче, които протичат в балканската страна, предизвикват сериозно безпокойство в редица европейски държави и САЩ, заради заплахата от връщането й към опасни тенденции от миналото и зависимостите на политици, идващи от радикални националистически формации, трайно свързани с организираната престъпност, с военни престъпления от югославските войни и с опитите за пренаписване на историческите факти в изпълнения с напрежение балкански регион.
Преди и след проведените през месец май 2012 г. президентски избори службите регистрират силно активизиране на определени лица от криминалния контингент, които трайно и последователно се включват в политическия живот на страната. Характерното за сръбската организирана престъпност е, че тя е съставена от различни криминални организации, локализирани в Сърбия и в някои държави в Европа, преди всичко Италия, Австрия, Германия, Унгария, България и Черна гора, и се състои предимно от етнически сърби, представители на сръбската диаспора.
Организациите и клановете са се специализирали в контрабандните канали в посока страните членки на Европейския съюз, трафика на наркотици и незаконния хазарт. Мафията е изградена кланово и е обособена в няколко престъпни групи със строго регламентирана йерархичност, които имат разработени широки мрежи в цяла Европа.
Сръбските мафиотски кланове най-общо могат да бъдат разделени в две по-големи направления – контрабандни канали на цигари, петрол и други акцизни стоки, и балкански нарко-картел, който реализира търговията с наркотици към Западна Европа и осъществява връзката с кюрдските политически организации, които се финансират от реализираната печалба.
Влиянието на сръбската мафия може да бъде проследено на високо държавно ниво в почти всички балкански страни и най-вече в самата Сърбия, в Черна гора, България, Хърватска и Македония. Зародила се в края на тоталитарния режим, създаден от Йосип Броз Тито, и укрепнала при управлението на Слободан Милошевич, сръбската мафия успява не само да изгради стабилни мрежи в посочените страни, но и да предопределя политическите процеси в тях посредством финансиране на конкретни политически проекти.
Типичен пример за това е известният като "балканския император на контрабандата" Станко Суботич. Той е създаден от Слободан Милошевич по време на първото ембарго над бивша Югославия, наложено от Съвета за сигурност на ООН. След това разпростира дейността си в Черна гора, България, Македония и Хърватска. В специален доклад на британското разузнаване е посочено, че Мило Джуканович използва президентския пост в Черна гора, за да прикрива мафиотските структури на Суботич за контрабандни канали на Балканите, в които участват представители на политически партии, митническите органи, съдебната система и полицията.
През 2002 г. са регистрирани контакти и разговори чрез специално упълномощени лица между Станко Суботич и бившия държавен глава на България и тогавашния оперативен ръководител на вътрешното министерство. Анализът на специалните агенти, работещи по балканската проблематика след падането на Берлинската стена, представен в секретна грама, запознава американските служби на най-високо ниво, че президентът на България установява контакт със Суботич още по времето на Слободан Милошевич и след като печели изборите през 2001 г. играе подобна роля, каквато има Мило Джуканович в Черна гора. Идентичен е случаят с премиера на Македония Никола Груевски и подсъдимия сега бивш премиер на Хърватска Иво Санадер, за които има оперативна разработка водена повече от 3 години и по която продължават да се събират данни.
Най-тревожното от анализираната оперативна информация, получена посредством различни информационни канали, може да бъде обобщено като успешен опит за участие на създадената по време на управлението на Слободан Милошевич мафия в политическия живот на Сърбия и останалите балкански страни. Ако след падането от власт на Милошевич сръбската мафия пренасочи оперативните си центрове към съседни държави, каквито са Черна гора и България, то сега се забелязва обратен процес на връщане към старите практики на държавна протекция в самата Сърбия посредством финансиране на политически кампании и пряко ангажиране в политическите процеси на страната.
Основания за подобни оценки могат да бъдат последните политическите събития в Сърбия и фактът, че за президент през май бе избран противоречив по своята същност политик, който е известен с близките си отношения със Слободан Милошевич и мафиотските кръгове около него. До това обобщение се стига на база цялостен мониторинг на откритите източници за политическата дейност и публичните изяви на Томислав Николич за целия период от включването му в политическия живот на Сърбия до избирането му за президент през май 2012 г.
Томислав Николич е роден в град Крагуевац на 15 февруари 1952 г. Преди да бъде избран за президент през 2012 г., Николич е кандидат за президент четири поредни пъти – през 2000, 2003, 2004 и 2008 г. Това му постоянство не е случайно и е анализирано в специален доклад на ЦРУ, където се проследяват пазените в строга тайна и предадени от Милошевич на Николич секретни шифрограми до специалните отдели за външно разузнаване на САЩ.
Във въпросния доклад на ЦРУ от 2011 г. се допуска хипотезата, че Николич е насърчаван от високопоставени американски разузнавачи и офицери под прикритие да участва в политическата надпревара докато спечели. Твърди се, че му е обещана американска и европейска намеса в подходящия момент, за да победи.
През 90-те години на XX век той се присъединява към Националната радикална партия, която се обединява по-късно със Сръбското четническо движение и двете заедно образуват Сръбска радикална партия. Николич става член на новата партия на 23 януари 1991 г. Скоро след това е избран за заместник-председател и на следващите три конгреса на сръбските радикали е преизбиран на тази позиция. Той е депутат в Скупщината (парламента) на Сърбия от 1991 г. – единственият, който е с непрекъснат мандат за толкова дълъг период от време. При управлението на Слободан Милошевич и на Социалистическата партия на Сърбия, той и Воислав Шешел са осъдени на три месеца затвор в Гниляне. През март 1998 г. обаче Сръбската радикална партия на Николич формира коалиция със Социалистическата партия на Сърбия и тогава той заема поста вицепремиер в правителството на Сърбия, като до 1999 г. е и вицепремиер в правителството на Федеративна република Югославия. Точно в този период на близки отношения с тогавашния държавен ръководител Слободан Милошевич са установени връзките на Николич с редица представители на мафиотските кланове в Сърбия – организираната престъпна група, известна като Новия Белград, с определени лица, които участват в Земунския мафиотски клан, групите, известни като Карабурма, Дорчол, Сурчин и други. Особено внимание е отделено на близките контакти със Станко Суботич Цане, който чрез близки до него лица се явява и един от основните финансови донори, изиграли съществена роля за избирането на Томислав Николич.
На 8 май 2007 г. с подкрепата на Демократическата партия на Сърбия Скупщината избира Николич за свой председател. На 9 май той провежда среща с руския посланик, след която в изказване пред депутатите в парламента лансира идеята Сърбия да стане част от Беларуско-Руската супер-държава и заявява, че заедно те "ще се противопоставят на хегемонията на Америка и Европейския съюз."
На 15 май 2007 г. той подава оставка като председател на парламента, след като Демократическата партия и Демократическата партия на Сърбия формират предварителен съюз, който да подготви коалиционно правителство. Николич е председателят на парламент с най-краткия мандат на този пост в цялата история на парламентарна демокрация на Балканите.
На 6 септември 2008 г. внезапно Николич напуска ръководството на Радикалната партия. Сръбските медии цитират като причина за това различията между Николич и други членове от ръководството на Радикалната партия и по-специално партийния лидер Воислав Шешел относно позицията на партията за членството на Сърбия в Европейския съюз. През следващите няколко дни Николич формира парламентарна група с депутати от Радикалната партия, която наричат "Напред Сърбия". Николич заявява пред журналисти, че "старата Сръбска радикална партия вече не съществува". На 12 септември 2008 г. Николич и депутатите в неговата парламентарна група са официално изключени от Радикалната партия. В отговор Николич обявява, че ще създаде своя партия.
На 21 октомври 2008 г. се провежда учредителен конгрес за създаване на нова партия, която Николич и неговите сподвижници наричат Сръбска прогресивна партия.
На проведените през май 2012 г. избори Николич е избран за президент на Република Сърбия.
Сериозно безпокойство за бъдещото развитие на Сърбия будят от една страна противоречивите позиции и изказвания на новия сръбски президент, а от друга – негови близки отношения с лица от подземния свят и техни регулярни контакти с негови близки съратници, част от тях работили в неговия предизборен щаб по време на последната му кампания.
Преди да бъде избран за президент и непосредствено след началото на мандата му Николич прави редица скандални изказвания, които предизвикват загриженост както в самата Сърбия, така и в без това изпъстрения с етнически и исторически противоречия регион. В периода от 1990 до 2008 г. Николич многократно призовава за създаването на Велика Сърбия. През 2004 г. той заявява за загребски вестник, че границите на Велика Сърбия, простиращи се по линията Вировитица - Карловац – Карлобаг, не са част от каквато и да било империалистическа политика, но винаги ще си останат една "мечта" за него и за други радикални лидери. Той също заявява, че няма да поддържа дипломатически отношения с Хърватска, защото тя "окупира сръбски земи". През 2007 г. Николич заявява, че основата на политическите действия в Сръбската радикална партия е обединяването на Република Сръбска, Черна гора и Република Сръбска Крайна със Сърбия в една балканска държава. Но няколко дни преди изборите през 2012 г. в интервю за германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung Николич заявява, че териториалното интегриране на съседните страни не може да се поставя под въпрос и че неговите позиции в миналото вече не са на дневен ред. Когато е запитан за промяната на позицията му, той цитира френски философ, който казва, че "само глупакът не променя мнението си".
Един от най-скандалните коментари на Николич е от 28 февруари 2003 г. и той е свързан с нараняване на крака на сръбския министър-председател Зоран Джинджич. Николич заявява: "Ако някой от вас през следващите месец или два види Зоран Джинджич някъде, кажете му, че Тито също имаше проблем с единия си крак преди смъртта му". По-малко от три седмици след това Джинджич е убит в Белград.
Изключително безпокойство за службите будят исканията от 2005 г. за разследване на Николич за евентуалното му участие в масовото избиване на жителите на хърватското село Антин през август 1991 г. Оцелелите твърдят, че клането е извършено от членове на доброволческите отряди, съставени от последователи на Шешел, сред които споменават и Томислав Николич. Мотивите за повдигането на подобни обвинения се крият в предходни изказвания на Николич относно неговото участие във войните в Югославия. Според информация в предходни доклади на отделни европейски служби, той е произведен от Шешел в чин "четник войвода" за това, че е "дал личен пример как човек трябва да се бори за сръбските идеали в битките за Славония".
Едва встъпил в длъжност, новият сръбски президент успява да събуди страхове в съседните държави. Томислав Николич заявява, че клането в Сребреница не е геноцид, определя разрушения от сръбските войски хърватски град Вуковар като "сръбски" и изключва напълно признаването на независимостта на Косово, дори и това да означава отказ на Сърбия от европейското членство.
Въпреки че според конституцията на страната президентът на Сърбия има по-скоро представителни функции, избирането на ултранационалиста Томислав Николич за президент поставя редица въпросителни пред бъдещото развитие на страната. Според мнозина наблюдатели в Белград, това, че Николич се заобикаля с доста спорни съветници, е свидетелство, че той няма намерение да се разделя с възприетите от миналото порочни практики.
На база представената информация от наблюдаваните балкански страни може да бъде изведен тренд на все по-осезаемо активизиране на организираната престъпност в посока политическия живот на Балканите. Сериозното влияние на сръбската организирана престъпност сред политическия елит може да бъде проследено в повечето балкански страни, сред които и такива, които са пълноправни членове на ЕС. Опасенията на службите са, че релокацията на оперативните ядра на сръбската организирана престъпност обратно на територията на Сърбия би затруднило възможността за своевременно набиране на информация и проследяване на финансовите потоци, постъпващи от престъпна дейност. Това може да бъде възприето като основен риск за навлизането и разпространението на опасни престъпни действия и практики в западните държави членки на Общността. Препоръчва се тези процеси да продължат да бъдат внимателно наблюдавани и анализирани.
Редактор: Петър Проданов
