Докато гръцката сага продължава, много хора се учудиха на дързостта на Германия. Тя получи, в реално изражение, един от най-големите в историята спасителни пакети, с намаляване на дълга и безусловна помощ от САЩ чрез Плана Маршал. И все пак, тя отказва дори да обсъжда намаляването на дълга за Гърция. Много хора се учудиха и колко добре Германия се справи в играта на пропаганда, прокарвайки образа на отдавна провалена държава, която отказва да се съгласи дори с минимални условия в замяна на щедра помощ.
Фактите казват друго: От средата на 90-те до началото на кризата, гръцката икономика расте по-бързо от средното за ЕС (3.9% срещу 2,4%). Гърците приеха политиката на строги икономии, орязвайки разходите и увеличавайки данъците. Те дори постигнаха първичен излишък (т.е. данъчни приходи, превишаващи разходите, с изключение на лихвените плащания), а фискалното им положение би било наистина впечатляващо, ако не бяха навлязли в икономическа депресия. Тяхната депресия – 25% спад в БВП, 25% безработица и двойно по-голяма младежка безработица, стана защото те изпълниха исканото от тях, а не защото не успяха да го направят. Това беше предвидимият и предвиден изход от строгите икономии.
Въпросът сега е: Какво следва, предвид все по-вероятното ефективно изхвърляне на Гърция от еврото? Вероятно е Европейската централна банка да откаже да върши работата си – както Гръцката централна банка, тя има задача да бъде кредитор от последна инстанция. И ако ЕЦБ откаже да направи това, Гърция няма да има избор, освен да създаде своя валута. ЕЦБ вече започна да затяга кранчетата, което направи достъпа до фондове по-труден.
Това не е краят на света: Валути идват и си отиват. Еврото е едва 16-годишен експеримент, зле проектиран и конструиран така, че да не работи – по време на криза парите текат от банките на слабите страни към силните, което води до икономическо разминаване. БВП днес е 17% по-нисък от това, което би бил, ако сравнително скромният растеж на Европа преди еврото просто беше продължил по траекторията си. Вярвам, че еврото има голяма заслуга за това разочароващо представяне.
Управлението на прехода от еврото към гръцкото евро едва ли ще е лесно, но Аржентина и други страни показаха как това може да се направи. Правителството ще рекапитализира банките с новата валута, ще продължи с контрола върху капитала, ще ограничи тегленията от банките и ще улесни вътрешното прехвърляне на пари от една банка в друга. Парите вътре в банковата система ще са леко дисконтирани (т.е. ще струват малко по-малко от парите в брой – при Аржентина отстъпката беше няколко процента за повечето сделки). Пенсионерите трябва да получат специално отношение.
Междувременно Гърция ще започне процеса на преструктуриране на дълга: Дори МВФ казва, че това е абсолютно необходимо. Гърците могат да вземат пример от Аржентина, обменяйки настоящите облигации за облигации, обвързани с БВП, където плащанията се увеличават с просперитета на Гърция. Този тип облигации сближава стимулите на длъжници и кредитори (за разлика от сегашната система, в която Германия се възползва от слабостите на Гърция).
Гърция може лесно да оцелее без средствата от МВФ и еврозоната. Гърция успя толкова добре да адаптира икономиката си, че без плащанията за обслужване на дълга, тя би имала излишък. Тя дори не е зависима от МВФ и еврозоната за външнотърговски обмен: преди последните задушаващи мерки, които кредиторите наложиха на Гърция, тя имаше излишък по платежния баланс от 1% до 5%, ако изключим износа на петрол. (Това, което купуваше от чужбина беше с 1% по-малко от това, което се продаваше в износа.) Особено ако цените на петрола останат ниски и ако новият, по-нисък валутен курс привлече все повече туристи и насърчи износа, тя може да устои на бурята.
След като Аржентина преструктурира дълга си и девалвира, тя отбеляза най-бързия растеж на икономиката в целия свят, с изключение на Китай – в периода от кризата си, до глобалната финансова криза от 2008 г. Всяка страна е различна. Икономистите спорят за това как износът и вносът реагират на промени в обменните курсове. Аржентина се възползва от голямо увеличение на износа в резултат на бума на суровините. Но има и някои поразителни прилики: И двете страни бяха задушени от строги икономии. И двете страни в рамките на програмите на МВФ отбелязаха нарастваща безработица, бедност и огромни страдания. Ако Аржентина беше продължила със строгите икономии, щяхме да видим само повече от същото. Хората на Аржентина се изправиха и казаха „не“. Така и за Гърция: Ако Гърция продължи със строгите икономии, това би означавало депресия без край.
САЩ беше щедър с Германия, след като я победихме. Сега е време САЩ да бъде щедър и с нашите приятели в Гърция във времето им на нужда, след като бяха смачкани за втори път в рамките на век от Германия, този път с подкрепата на тройката. На техническо ниво, Федералният резерв трябва да създаде суап линия с централната банка на Гърция, която след провала от страна на ЕЦБ да изпълни своите отговорности, ще трябва да поеме отново ролята на кредитор от последна инстанция. Гърция се нуждае от безусловна хуманитарна помощ; тя има нужда американците да купуват продуктите й, да отиват там на ваканция и да демонстрират солидарност и човечност към Гърция, която европейските й партньори не бяха в състояние да покажат.
Автор: Джоузеф Стиглиц
Превод: Руслан Трад и Максим Проданов
