„Пата Рът“ е най-голямото сметище в Румъния, пише Дойче веле. Но тук има не само тонове боклук. Край него живеят и хора: 1500 роми. Около бараките с пъстри покриви постоянно обикалят боклукчийски камиони. И докато от държавното сметоизвозване разтоварват боклук, немалко роми, превърнали се в сметосъбирачи, щъкат насам-натам с каручките си. Наоколо тичат босоноги деца, а върху купчините боклук навред са накацали гарги, които се оглеждат за храна.
„Пата Рът“ е не само най-голямото сметище, но и най-големият еко-грях на Румъния. Намира се край Клуж-Напока в Трансилвания. В продължение на 70 години там се стоварваха необработени отпадъци, а в почвата попиваха какви ли не химикали. През годините многократно избухваха и пожари, които редовно взимаха жертви. На този терен с площ колкото 27 футболни игрища са били изхвърлени общо 2,5 милиона тона смет.
На фона на тези безобразия ЕС настоя за закриване на сметището. И ето, че през 2015 година започна неговото разчистване. А през 2019 местните власти официално обявиха „Пата Рът“ за закрито.
Ромите останаха да живеят там. Но с тях остана и боклукът. Защото още през 2015 година край старото сметище бяха открити две нови „временни сметища“. Така и до днес там се трупат все повече отпадъци.
От кога ромите живеят тук?
Първите роми се заселват край сметището към края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Бедността ги кара да отидат там: на сметището те сортират общинските отпадъци и така си изкарват препитанието. През първото десетилетие на това хилядолетие обаче до тях се заселват и много други роми: властите на Клуж-Напока прогонват от центъра на града стотици хора от ромското малцинство и ги принуждават да се заселят на сметището. Причината: в 300-хилядния град имало огромен строителен бум. От този момент нататък за ромите просто нямало място.
Сред прогонените е и Линда Грета Зига. В едно студено декемврийско утро полицията и общинските служители вдигнали нея и семейството ѝ от леглата. Булдозерите вече чакали на улицата. Само два дни по-рано 75 ромски семейства от тяхната улица били получили предупреждение да опразнят своите жилища. Общината ги преселила в готови сглобяеми малки къщички край бараките на другите роми в „Пата Рът“.
Линда разказва, че дотогава ромите на нейната улица били добре интегрирани. Там живеели вече няколко поколения, плащали си наема и тока. Сградите били собственост на общината. Ромските деца ходели в местното училище или в кварталната детска градина. После като гръм от ясно небе ги изхвърлили на сметището. „За тях ние сме боклуци, а не хора“, казва Линда.
Расизмът в Румъния
И действително: в Румъния предразсъдъците спрямо ромите са огромни. 70% от участниците в едно румънско допитване твърдят, че не вярват на ромите. Между 20% и 30% смятат, че ромите притежават прекалено много права, че държавата може да прилага сила срещу ромското население, а дискриминацията и езикът на омразата срещу ромите не бива да се наказват. Но така е не само в Румъния. В цяла Европа срещу най-голямото континентално малцинство се шири расизъм, който призовава да им се отнемат основни права, да не биват допускани до държавна служба и дори да бъдат изселвани на места, където няма водоснабдяване, канализация и сметосъбиране.
В края на миналата година Европейската агенция за околна среда публикува изследване, в което се говори за „еко-расизъм срещу ромски общности в Средна и Източна Европа“. Според авторите на изследването, ромите „биват подлагани на непропорционално висок риск, произтичащ от разрушаването на екосистеми, от замърсяването, от сметищата, от отрови в почвата и водите, от промишлеността“.
Линда и семейството ѝ били натикани в една-единствена стая в „Пата Рът“ - става дума за 12 души! На тези 16 квадратни метра нямало място дори за малкото покъщнина, която успели да спасят. Що се отнася до санитарните възли - семейството било принудено да дели една тоалетна и един душ със студена вода с обитателите на три други, също претъпкани стаи. Линда си спомня първото впечатление от гледката през прозорчето: „Смет и нищо друго. Нито дървета, нито птички. А пък аз толкова да обичам природата…“
Боклукът разболява хората
Резултатите от проучване на ООН, проведено през 2012 година, гласят, че 22% от възрастните в „Пата Рът“ страдат от хронични заболявания или от други здравословни проблеми: обриви, астма, бронхит, високо кръвно налягане, сърдечни и стомашно-чревни оплаквания. Според оценката на експерти от Европейския център по правата на ромите от същата година, здравословните проблеми на ромите са нараснали повече от два пъти след принудителното им изселване.
Изследването на Европейската агенция за околна среда твърди, че принудителното изселване на роми представлява най-тежката форма на еко-расизъм. Най-вече защото властите прогонват ромите преди всичко от локации „с висока икономическа стойност“. Линда и хората от нейната улица така и не разбрали защо ги местят. Днес Линда вече има свое обяснение: „Искаха да „прочистят“ Клуж от ромите, днес в града вече почти не живеят роми.“
Дойче Веле отправи запитване към властите в Клуж-Напока, които заявиха следното: че смятат да доразчистят сметището „Пата Рът“ и да предложат на населението помощ, включително здравна. Те щели да се опитат занапред да избягват принудителното опразване на жилища. Освен това общината смятала да се включи като партньор в една програма, която ще осигури жилища на 30 семейства.
От затварянето на старото сметище насам не са били публикувани официални данни за здравословното състояние на ромите там. Според редица неправителствени организации обаче, заболяванията на дихателните пътища са високо разпространени - не само сред възрастните, но и сред децата.
"Преди поне можех да си купувам храна и лекарства"
Немалко хора от „Пата Рът“ обаче тъгуват по старото сметище. Защото затварянето му през 2019 година допълнително затрудни препитанието на много от ромите, разказва Адела Лудвиг. 28-годишната жена има четири деца и живее там, откакто се помни. Бараката ѝ е от сковани дъски, покривът някога е бил билборд. „Строителните материали“ събрала все от сметището. Когато днес гледа от прозореца на своята „вила“ (както сама я нарича), Адела вижда едно химическо сметище, завито със син найлон и оградено с бодлива тел.
Навремето Адела Лудвиг събирала пластмасови бутилки и найлони, кутийки от напитки и кашони, които продавала на фирмата за вторични суровини. Със спечеленото успявала да нахрани децата си. „Можех да купувам храна, че дори и лекарства, когато децата се разболеят“, разказва тя. Новите сметища обаче са оградени с бодлива тел. Сметосъбирачите като Адела изведнъж са останали без работа. „Направо плачем от глад“, твърди тя.
Адела Лудвиг, която е бременна с петото си дете, живее единствено от детските надбавки – 220 евро месечно. Тези пари трябва да стигнат за всички. Най-близката чешма е на няколкостотин метра, а Адела ходи дотам 4-5 пъти дневно. Бараката ѝ би могла да се снабдява с ток от един генератор, но семейството няма пари да плаща бензина.
"Никой не заслужава да живее там"
Когато сметището беше закрито, кметът на Клуж-Напока обеща, че ромското селище край „Пата Рът“ ще изчезне до 2030 година, но не каза нито дума за това къде ще отидат тези стотици семейства. Самите роми обаче отдавна не разчитат на общината.
Още през 2012 година Линда Грета Зига и други нейни стари съседи, които също са били изселени от центъра на Клуж-Напока, са основали дружество с помощта на правозащитници, което търси решение на жилищния проблем на хората от „Пата Рът“. Те са подали и жалба срещу властите заради принудителното си преселване, но още чакат решението на Европейския съд по правата на човека.
Между 2014 и 2017 година с финансова помощ от Норвегия 35 семейства са успели да се махнат от сметището и да заживеят отново в центъра на града или пък в околни села. Днес Линда Грета Зига и нейният партньор живеят с децата си в тристайно жилище в Клуж-Напоти. Тя обаче не може да забрави „Пат Рът“ - най-малкото защото родителите, сестрите и братята ѝ още живеят там. В момента Линда полага усилия за извеждането на още 30 семейство от гетото край сметището. „От мен ако зависи, никой няма да живее повече в „Пата Рът“. Никой не заслужава да живее там,“ казва тя.
