Македония има ново правителство и нов премиер. След десетилетие на политиката на Никола Груевски, който държеше страната в перманентен застой по въпроса за името, сега Зоран Заев и неговите албански партньори дават ясни сигнали, че са съгласни на компромиси, за да бъде решен най-накрая спорът с Гърция.
Атина застъпва тезата, че географската област Македония е единствено и само част от Гърция и тя, като важна част от гръцкото културно-историческо наследство, трябва да бъде ясно разграничена от името на държавата със столица Скопие.
Гръцките протести започват веднага след обявяването на Македония за независима държава. Скопие слага на знамето си Звездата на Вергина - звезда-слънце с 16 лъча, открита през 1977 г. в антична гробница близо до село Вергина, Северна Гърция, и смятана за античен символ на Древна Македония. През 80-те години звездата е използвана като елемент върху знамето на гръцката административна област Егейска Македония. Македонското знаме със Звездата от Вергина просъществува от 1992 г. до 1995 г. заради яростните гръцки протести и в последствие е заменено от вариант със стилизирано 8-лъчево слънце.
Гърция отказва да признае конституционното име на Македония и се налага Скопие да бъде приета за член на ООН под временно име - съкращението БЮРМ (Бивша югославска република Македония).
На срещата в Букурещ на НАТО през 2008 г. Гърция изпълнява заканите си и използва правото си на вето като заявява, че няма да допусне Македония нито в НАТО, нито в ЕС, докато не се реши спорът за името. На свой ред, Македония подава жалба срещу Гърция в Международния съд в Хага. През 2011 г. съдът решава, че Гърция е нарушила член 11 от Временната спогодба с блокирането на Македония. Въпросната спогодба е подписана от Гърция и Македония на 13 септември 1995 г. и член 11 сочи, че Гърция няма да се противопоставя на членството на Македония в НАТО или която и да е друга международна организация, ако това става под името БЮРМ. Съдът обаче не смята за необходимо да нареди на Гърция да се въздържа за в бъдеще от налагане на подобно вето.
ООН също се намесва в спора, макар според международното право всяка страна да има правото на самоопределение. От години се водят преговори под егидата на ООН, като главен посредник и преговарящ е Матю Нимиц.
Гръцката позиция изкристализира ясно през двете десетилетия на спора - Атина иска име с географско определение, което да е за всеобща употреба. Гърция не приема компромисното наименование да важи само в двустранните отношения, а настоява то да е официално за съседната ѝ страна във всички международни организации. Така на двустранните срещи започват да се предлагат всякакви варианти за ново име на Македония.
Още през 2008 г. Нимиц предлага името "Северна Македония" с варианти "Северна Република Македония" и "Република Северна Македония". Македонското правителство в лицето на премиера Груевски категорично отхвърля предложението. През 2012 г. българският премиер Бойко Борисов също обявява, че България не приема предложението за "Северна Македония", както и което и да е друго наименование, в което има географско понятие. Според него от географска гледна точка части от страната ни попадат в това наименование, това е предпоставка за териториални претенции към България. "Утре ще кажат, че Благоевград е македонски", заявява тогава Борисов.
Макар Гърция да обявява, че "Република Северна Македония" за нея е приемливо име, преговорите стигат до задънена улица.
През 2010 г. на масата за преговори се завърта и име с географското определение "Вардарска" - "Република Вардарска Македония" и "Република Македония (Вардар)".
През 2011 г. Гърция посочва друг приемлив за нея вариант - "Горна Македония" (със съответните вариации "Република Горна Македония и "Горна Република Македония"). Предложението на Нимиц е "Република Горна Македония", езикът - "македонски", а гражданите – "народ на Република Горна Македония".
През 2015 г. СДСМ на Зоран Заев започва да изнася т.нар. "бомби" - тайни записи на хора от висшите ешалони на властта в Скопие. От един такъв таен запис се разбира, че въпреки демонстрирането на категорична позиция за защита на конституционното име на Македония, Никола Груевски е бил готов на договорки и компромиси с гръцката страна. Във въпросната записана среща освен Груевски участват и бившият външния министър Антонио Милошоски и шефът на контраразузнаването Сашо Миялков. Милошоски настоява да има политическо определение - например "Независима Република Македония" или "Суверенна Република Македония". В скоби можело да се постави искането на гръцката страна "Горна" или "Северна" Македония. Миялков и Груевски обаче по-скоро били съгласни с варианта "Горна Македония".
България почти не взима отношение по спора за името, тъй като е признала Македония под конституционното ѝ наименование. Неофициални националистически позиции през годините са заемали някои организации и лица, като например директорът на НИМ Божидар Димитров, чието отдавнашно предложение е името "Югозападна България", и професорът по средновековна история Пламен Павлов, който предложи "Охридска България". На полето на сериозната дипломация обаче, България е сравнително страничен наблюдател, като изказвания на Бойко Борисов сочат, че тя получава информация за преговорите и взима страна, само ако има възражения.
Не така обаче стоят нещата с албанското малцинство в Македония. То взима дейно участие в общественото обсъждане на проблема и е начертало някои червени линии, които не трябва да бъдат пресичани в преговорите. Така например през 2013 г. стана ясно, че бившият македонски президент Киро Глигоров е бил съгласен с гръцкото предложение "Славянска Македония", ако то удовлетворява албанците и турците в страната.
Албанската общност веднага реагира с категорична позиция, че "Славянска Македония" е неприемливо име. През 2013 г. пък гръцкият президент Каролос Папуляс подкрепя идеята "Славяно-албанска Македония" по време на среща с албанския си колега Буяр Нишани в Тирана. Някои представители на по-крайните албански среди в Скопие стигат и по-далеч, предлагайки цялостното преименуване на Македония на "Илирида".
Ето защо на фона на 20-годишното буксуване в спора за името изказването на новия македонски премиер Зоран Заев в началото на месеца, че е съгласен Македония да се присъедини към НАТО под името БЮРМ, предизвика такова огромно раздвижване по темата. Заев обаче подчертава, че иска Македония да влезе в НАТО с временното си име, но преговорите за краен компромисен вариант ще продължат. Гърция категорично отхвърля това решение, настоявайки, че ще вдигне ветото си само след като спорът за името се реши окончателно. Такава е и позицията на НАТО - че Скопие няма да получи покана за преговори преди да уреди сметките си с Атина.
Министърът на външните работи на Гърция Никос Кодзиас подчерта преди дни, че е необходимо споразумение в ООН за ново име, което след това ще се представи и в Европейския съюз.
Развитието на ситуацията обаче активизира дипломатическите усилия по въпроса и Гърция изрази недоволство от натиска, който ѝ е оказван от Брюксел и по-конкретно от Германия, да приеме варианта Македония да влезе в НАТО като БЮРМ, като в последствие името бъде променено, когато двете страни стигнат до споразумение.
Рестартирането на сложната игра за името на Македония е обнадеждаваща стъпка за международната общност, за която спорът е непреодолима пречка от десетилатия. Дали обаче Македония и Гърция най-после ще стигнат до консенсус, е труден въпрос, на който все още никой няма отговор.
