Македонската православна църква има и каноническо, и легитимно право да поиска признаване и легитимност от страна на Българската православна църква, а не подобно нещо да се иска от Сръбската православна църква, която насилствено е налагала своята църковна власт във Вардарска Македония.
Това казва в специален анализ един от лидерите на Инициативата за реформи и демократизиране на ВМРО-ДПМНЕ по повод писмото на Светия синод на Македонската православна църква от 9.11.2017 г., с което се изразява готовност Българската патриаршия да бъде призната за нейна Майка-Църква. Петър Богоески е член на ВМРО-ДПМНЕ от 1995 г.
Публикуваме пълния текст от анализа без съкращения:
Признаването на автокефалността на Македонската православна църква /МПЦ/ ще възстанови славата на Охридската архиепископия и ще отвори широко вратите за македонците към по-светло бъдеще. По този начин ще бъдат поправени две огромни исторически несправедливости, извършени върху нас - тази от 1767 г. и тази от 1912 година. И двете са извършени по един неканоничен и нецърковен начин, с политически средства и решения. С първата несправедливост насилствено бе закрита Охридската архиепископия, а с втората Екзархийските епископии. Както ни е известно, Екзархията получи своята легитимност да действа на територията на Македония от Цариград благодарение на свободно изразената воля на огромната част на македонското население, чрез плебисцит, като акт за възстановяване на епархиите на Охридската архиепископия, а те, както ни е известно, бяха насилствено унищожени от сръбските власти. При това положение повече от ясно е, че МПЦ - ОА има и каноническо, и легитимно право да поиска признаване и легитимност от страна на БПЦ, а не подобно нещо да се иска от Сръбската православна църква (СПЦ), която насилствено е налагала своята църковна власт във Вардарска Македония.
Напълно естествено е продължението на църковния живот от Охридската архиепископия, предаден през Екзархията, да бъде продължено от БПЦ по един каноничен начин.
Действията на МПЦ имат още едно допълнително измерение. В крайна сметка негово превъзходителство архиепископ охридски и македонски г.г. Стефан и всички членове на Светия синод на МПЦ-ОА демонстрираха кураж и действат апостолски, повеждат "стадото" към Христовата църква, престават да са заложници на нехристиянски и безвкусни интриги на СПЦ. Аз като македонец, многократно съм изтъквал, че ако БПЦ демонстрира истинска братска любов към нас, християните от Македония, ще извърши исторически акт, несравним не само с тези от последните 100 години, но и с тези от следващите 100 години. Това ще бъде много по-значим акт от неотдавна подписания Договор за приятелство между двете държави. Ние като македонци ще се радваме, ще се гордеем и като членове на Организацията [ВМРО-ДПМНЕ - бел. ред.], че сме били съвременници на това събитие.
Третото измерение е чисто практично, но не трябва да се подценява. Ако се стигне до този акт на братска християнска любов, ние ще заровим завинаги брадвите и неразбирателствата между Република Македония и Република България.
Завинаги ще пречупим отдавна започналите патриаршеска /гръцка, бел.ред./ и Печка/сръбска, бел.ред./ пропаганди в Република Македония. В същото време македонците ще може свободно да храним съвестта си с християнската истина в нашите храмове.
Балканите узряват. ЕС изпълнява задължения си. Балканското буре с барут се успокоява. Всички осъзнават, че бъдещето принадлежи на сътрудничеството, на подкрепата и напредъка. Разделенията и омразата трябва да останат в миналото, ако искаме най-перспективните ни младежи да останат в Македония и България. В противен случай може да продължим с разправиите.
Със сигурност ще има хора, които ще продължат по начертания приятелски път на БПЦ към МПЦ-ОА и всички християни в Македония. С огромно нетърпение очаквам решението на БПЦ. Ако сме на страната на истината и правдата, Бог ще ни отвори пътя и нещата ще се случат".
