Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит предупреди, че страната е в непосредствена опасност от разпад и има „много реална“ перспектива за избухването на военен конфликт, цитира думите му британският национален ежедневник The Guardian.
В доклад до ООН, с който редакцията се е запознала, Кристиан Шмит казва, че ако сръбските сепаратисти изпълнят заплахата си да създадат отново собствената си армия, разделяйки националните въоръжени сили на две, ще бъде необходимо изпращането на международни миротворци, за да се предотврати нова война, предаде агенция Фокус.
Международните мироопазващи усилия в БиХ в момента са задача на остатъчни сили на ЕС (EUFOR), които са 700 души. НАТО запазва статут на формална сила със седалище в Сараево. Едногодишният мандат и на двете предстои да бъде подновен тази седмица в Съвета за сигурност на ООН, но Русия заплаши да блокира резолюция, ако не бъдат премахнати всички препратки към Върховния представител, което потенциално подкопава авторитета на Шмит като надзорник на мирното споразумение от Дейтънското споразумение от 1995 г.
В първия си доклад, след като пое поста през август, Шмит, бивш министър в германското правителство, предупреди, че БиХ е изправена пред „най-голямата екзистенциална заплаха от следвоенния период“.
Лидерът на босненските сърби Милорад Додик заплашва да се оттегли от институциите на държавно ниво, включително националната армия, изградена с международна помощ през последния четвърт век, и да възстанови сръбските сили. На 14 октомври Додик каза, че ще принуди босненската армия да се оттегли от Република Сръбска (сръбската половина на Босна), като обгради казармите й, и че ако Западът се опита да се намеси военно, той има „приятели“, които са обещали да подкрепят каузата на босненските сърби - предполагаема препратка към Сърбия и Русия.
Босненско-сръбската полиция извърши „контратерористични” учения миналия месец на планината Яхорина, откъдето сръбските сили бомбардираха Сараево по време на обсадата от 1992-1995 г.
„Това е равносилно на отделяне, без да го провъзгласяват“, пише Шмит в доклад, предоставен на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш в петък. Той каза, че действията на Додик „застрашават не само мира и стабилността на страната и региона, но – ако не получат отговор от международната общност – могат да доведат до разваляне на самото Дейтънско мирно споразумение“.
Върховният представител казва още, че е възможно да има сблъсъци между босненските национални правоприлагащи органи и босненската сръбска полиция.
„Ако въоръжените сили на БиХ се разделят на две или повече армии, нивото на международно военно присъствие ще изисква преоценка“, предупреди Шмит.
„Липсата на отговор на настоящата ситуация би застрашила Дейтънското споразумение, докато нестабилността в БиХ би имала по-широки регионални последици. Перспективите за по-нататъшно разделение и конфликт са много реални“.
Предупрежденията на Шмит бяха отправени, докато Съветът за сигурност на ООН подготвя годишната си резолюция за подновяване на мандата за поддържане на мира за EUFOR и щабквартирата на НАТО. Москва заплашва да блокира резолюцията, ако не бъдат премахнати всички препратки към Върховния представител.
Кремъл се противопостави на назначаването на Шмит от Съвета по отношение на мира, многонационален орган, създаден за прилагане на Дейтънското мирно споразумение, и отказва да признае неговата власт.
„Подозирам, че това, което Русия наистина иска, е да отсече авторитета на Върховния представител“, каза дипломат, близък до дискусиите.
Курт Басуенер, съосновател и старши сътрудник на Съвета за политика на демократизация, базиран в Берлин мозъчен тръст, коментира: „Изглежда, че американците, британците и французите на практика са се споразумели наистина да премахнат препратките към Върховния представител, които бяха шаблон, стандартен език за всички предишни резолюции. И макар юридически това да не подкопава Върховния представител, политически със сигурност го прави“.
Дори ако мандатът на EUFOR бъде подновен, в ЕС няма голямо желание да се засили малките сили, останали в БиХ. Някои държави-членки, особено Унгария, подкрепят Додик.
„Мисля, че той е готов да заложи на възможността, колкото и невероятна да е, да може да се размине, като по същество създава бързо нови факти на място и разчита на идеята, че объркването и забавянето ще обхванат както Сараево, така и международната общност и в крайна сметка няма да има съществени международни последици“, каза Жасмин Муянович, босненски политолог.
Заместник-помощник секретарят на САЩ Габриел Ескобар каза пред Конгреса миналата седмица, че САЩ работят с ЕС, за да се уверят, че има последствия за всякакви незаконни или дестабилизиращи действия в БиХ. Но не е ясно дали администрацията на Байдън ще подкрепи връщането на НАТО към задачите за опазване на мира.
Алида Врачич, ръководител на базиран в Босна мозъчен тръст, каза, че постоянното и влошаващо се усещане за криза позволява на лидерите на страната да прикрият неуспеха си да управляват.
„Политиците се надяват да спечелят точки от тази криза и гражданите са единствените губещи, както се очаква“, казва Врачич.
„Тази дискусия е полезна, тъй като проваля всички смислени дискусии – като например за това, че Сараево се задушава в смог, че регионалните правителства са присвоили пари по време на кризата от коронавирус, че броят на жертвите в Сараево е по-голям, отколкото по време на войната; че половината от гражданите на страната живеят в бедност, че сме завършили точно нула реформи, че с месеци не се обсъждат закони в парламента“.
