Зоран Заев е един от малкото македонски политици, които могат да вземат смели политически решения. Нито в Македония, нито в Сърбия някой иска да говори за престъпленията на югославския диктатор Тито. Това заяви в ексклузивно интервю за БГНЕС един от най-известните македонски публицисти Насер Селмани, който беше дългогодишен председател на Сдружението на журналистите на Македония. В момента той е главен редактор на авторитетния сайт zoom.mk.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:
Правителството на Любчо Георгиевски беше свалено през 2001 г., за да не се допусне отварянето на Македония към България и Албания. Югославия никога няма да се възстанови. Белград използва Сръбската православна църква, за да подчини останалите православни народи, по тази причина тя не признава автокефалността на Македонската православна църква. ВМРО-ДПМНЕ днес е най-просръбската партия в РС Македония. Албански политици в РС Македония, Косово и самата Албания обслужват чужди интереси, включително сръбските. В заробена държава не можеш да имаш свободни медии.
БГНЕС: Зоран Заев заяви, че бивша Югославия е отделила със стена Македония от България. Какво искаше да каже Заев с това?
Насер Селмани: Заев е от малкото македонски политици, които могат да вземат смели политически решения, което показа с подписването на Договора с Гърция. Според мен, в това интервю той нямаше достатъчно време да обясни, защо е казал това. Не Югославия е издигнала стена, а тя използва ситуацията след 1948 г., когато Съветският съюз и Тито развалиха отношенията си, което беше добре дошло за Югославия и тя изолира населението, което имаше симпатии към България. От друга страна, изолацията с Албания доведе до това да не може да се контактува с албанското население в Косово и Македония. Югославия просто използва отношенията, създадени от големите играчи. Тито не направи нищо ново.
В Македония все още има симпатии към Тито и се смята, че той е диктатор, но добър диктатор. Това е шизофренната реторика, която се използва в Македония. Според нея, има добри и лоши диктатори, а той е от добрите.
Какво направи Тито? Той не направи нищо, освен че приложи Договора от Ялта (между Сталин, Чърчил и Рузвелт). Югославия беше разделена на зони на влияние 50 на 50 и Тито се придържаше стриктно към този договор. Никой не оспорва, че Тито беше опитен политик. Но да го превръщаш в ангел е най-голямата глупост. Нито в Македония, нито в Сърбия някой иска да говори за престъпленията по време на режима на Тито. Никой не говори, че за периода на това управление - около 35 години, че славянското население в Македония, което имаше симпатии към България, не беше третирано добре. Неслучайно през този период между 200 и 300 000 албанци бяха прогонени от Македония и от Косово и изселени в Турция.
Онези, които днес хвалят Тито, трябва да знаят и другата истина, за да разберат, че ние, които не го харесваме, имаме причина за това. По време на неговия режим спрямо някои народи е имало голяма несправедливост.
В този смисъл смятам, че тук Заев е настроен про-Титовски, но в действителност, тъй като такава идеология вече не съществува, става въпрос за просръбска политика в Македония. Очевидно това е възприето от сръбската политика и Белград експлоатира на този ренесанс на проюгославизма в Македония: че е било много добре, че сме живели много добре. Те манипулират чувствата на обикновените хората, че ако по някакъв начин реставрират тази структура, хората отново ще живеят добре. Това е мъртва идея и никога няма да се върне.
БГНЕС: В края на краищата, ако тази идея – югославската, наистина беше добра, как тогава самите славяни поискаха да напуснат това формирование? Ако е било толкова добре в Югославия, защо дори чрез война някои славянски народи се откъснаха от нея?
Това са реликви от онова време, които, за съжаление, са все още силни в Македония и имат силно влияние върху нея.
Най-големият недостатък е, че от обявяването на независимостта на Македония досега македонската опозиция никога не е била толкова просръбска, колкото в момента. Груевски си замина, но остави своите последователи.
От друга страна, Заев има силно просръбско влияние в самата партия. В тази ситуация смятам, че на Заев са му „вързани ръцете“ и трудно би могъл да победи тази политика, която на практика в момента господства в Македония.
БГНЕС: Бившият премиер Любчо Георгиевски неотдавна заяви, че Македония се контролира от „дълбоката държава“. Кой работи срещу държавните интереси на страната?
Насер Селмани: Това е същата структура. Ние или не искаме да приемем, или се правим, че не знаем, че тази структура, която управляваше тази територия от 1945 до 1990 г., изгради такива структури в системата на сигурността, в академичните среди, медиите, във всички стратегически области на обществото, където постоянно пробутваше тезата, че македонците са застрашени от българите и албанците. Защо? Защото ако е вярно, че славянското население е застрашено от българите, от една страна, и от албанците, от друга, те остават незащитени. В такъв случай би било нормално някой да им се притече на помощ и да ги спасява. А кой е това? – Сърбия, защото Сърбия не може да играе на друга струна, освен на тази, тъй като тук има около 20 – 30 000 сърби. Тя не може да разиграва етническата карта. Но ако експлоатира тезата, че славянското население е застрашено от някого, тогава има логика Сърбия да се появи като негов защитник. И тази теза е експлоатирана 45 г. и има корени в Македония. Трудно е хора, които 45 г. от училищната скамейка до изграждането им като личности, да ги убедите за една нощ, че това не е точно така.
Любчо Георгиевски говори така, защото той на практика беше свален от власт с типични политически удбашки методи. Първо се появи скандалът с подслушването – спомняте си как Цървенковски излезе и обяви, че македонската полиция е подслушвала гражданите и дори чуждите посолства, това предизвика политическа криза и след това се случи конфликтът от 2001 г., което не е нищо друго, освен злоупотреба от страна на югославската тайна служба, която има навсякъде свои структури. Тя върна своите сътрудници от Запад, за да свършат работата на сръбската политика. А каква беше задачата? Да не позволят на Любчо Георгиевски и на Арбен Джафери да отворят Македония и към Албания, и към България.
Македония не може да се развива като държава, ако няма изградени нормални отношения с всички съседи. С такава антибългарска реторика Македония няма да може да се установи като стабилна и просперираща държава в региона.
Онова, което е по-важно, е докладът на ЕК, който е още по-достоверен и който през 2015 г. показа и подчерта, че Македония е поробена държава. Иначе казано, Македония функционира като полицейска държава. Европейците са по-деликатни и не искат това да звучи толкова грубо. Благодарение на скандала за подслушването видяхме как функционира тази държава. На практика продължава да се управлява с типично полицейски методи. Ръководителят на тайната полиция е главният човек в държавата – не премиерът, президентът, министрите или парламентът.
Миялков на практика беше царят на Македония, който решава кой да бъде премиер, кои ще бъдат министри, кои ще са депутати, как ще бъдат избирани съдиите, как ще се разпределят съдебните дела, как ще се публикува в медиите, ако има нещо нагласено от неговата служба в Македония. Това не са предположения, а факти, които бяха потвърдени от европейски експерти.
Какво се случи? Смени се властта. И какво от това? В действителност Груевски не създаде нищо ново, а само показа уродливото лице на този режим. Какво направи Заев, след като дойде на власт през 2017 г.? Нищо! Амбицира всички. Груевски избяга. Как смятате, дали можеше да избяга в Унгария, ако нямаше разрешение? Дали някой може толкова лесно да премине 3-4 граници? Пред гражданите се разиграват сценарии, че някой ще носи отговорност за нещо, но в действителност не се търси такава. И знаете ли защо? Защото тези хора участваха в играта на „дълбоката държава“. Тези хора не бяха извън контрола. Не може за всичко, което Груевски направи, да обвинявате само него. Това, което направи Груевски, го направи изграденият в Македония режим. А този режим все още е жив.
Докато не бъде разформирована тази насилствена политическа криминална структура, тази държава не само няма да се интегрира в Европа, но ще има проблемно бъдеще.
БГНЕС: Защо в Скопие се чества Св. Сава и какво послание се изпраща с това?
Насер Селмани: Св. Сава се чества, защото със закона за празниците правителството на Груевски прие предложението на сръбската общност да се чества техен национален празник и това да бъде Св. Сава. Това не е проблем на сърбите, а защо албанската партия, която тогава беше на власт, прие този празник да бъде честван като най-важния за сръбската общност в Македония. За сравнение, албанците празнуват Деня на албанската азбука, а турците – деня, в който е отворено първото училище. Мислите ли, че сърбите са избрали случайно да честват Св. Сава?
Кой е Св. Сава? Той е първият архиепископ на Сръбската православна църква. Ето защо Сръбската църква не признава автокефалността на Македонската православна църква. Какво показва с това Сръбската църква или сръбската държава? Че тези православни народи, които живеят тук, са сърби. Неслучайно Вучич строи в Белград паметник на Стефан Неманя. При това не с кръст, който е символ на християнството, а с меч.
На вас сигурно ви звучи като наивна приказка, но съвсем не е така. Зад тази политика стои голяма, сериозна държава, каквато е Русия. Още през XVIII век, през 1774 г. с договора между Османската империя и Царска Русия Високата порта признава правото на Русия да се изявява като защитник на православното население. На практика оттогава руското влияние на Балканите минава през църквата и тези попове не са били проповедници и защитници на християнството, на Божия промисъл, а са били обикновени агенти на една политика. Неслучайно сръбската политика се свързва с православието. Чрез него сърбите са обвързали много други народи и въз основа на него имат национална държава. Всички останали държави се изграждат на базата на собствената си национална история. Защо верският конфликт се изтъква като национален приоритет? Защото в противен случай сърбите не могат да имат претенции върху Косово, върху Македония, върху Санджак, където живеят сърби? Може, ако залага на картата на православието. Защото през Средновековието сръбската държава е стигала до Солун. Но не е вярно, че това е било само сръбско царство, а е било царство на сърбите, българите и албанците. По онова време за хората не е било важно дали са албанци, сърби, българи или гърци, а е била от значение религиозната принадлежност. Сега това се връща под друга форма, но същността не е променена. Искам да кажа, че чрез Сърбия Русия се опитва да си върне влиянието на Балканите.
В Македония македонският политически елит направи катастрофална грешка, продължавайки да залага на сръбската карта. Опасявам се, че македонизмът може да приключи заради начина, по който тук се опитват да лансират тази идея както югославянство. Надявам се, че в Македония има разумни хора, които ще усетят сръбския капан и няма да паднат в него, тъй като това неминуемо ще доведе до конфликт с останалите народи. Македонците нямат полза да правят от българите или от албанците свои врагове. Те имат нужда като държава да развиват нормални отношения и да си сътрудничат като съседи на основата на взаимно уважение и разбиране.
БГНЕС: Защо албанските политици в Скопие мълчат за въвеждането на сръбския език в основните училища?
Насер Семлани: Има много причини. Ако тази югославска държава е успяла да създаде структура сред славянското население, което все още изпитва носталгия по това югославянство и е свързана с интересите на Сърбия, тя създаде свои приятели и сред албанците. Не трябва да си затваряме очите пред факта, че все още има албанци, които вземат решения в областта на политиката, които все още поддържат отношения с Белград. Какво беше предложението на Тачи за размяната на територии между Косово и Сърбия? Каква е политиката на Еди Рама, която превърна Южна Албания в масово гробище, в което Гърция търси костите на гръцки войници? Това показва, че политическият елит не в Скопие, а в Тирана и Прищина се контролира от Белград, а чрез тях и в Скопие. И не трябва повече да си затваряме очите пред този факт.
Тази политика е много умела. Ще ви дам един пример: През 1993-1994 г. Цървенковски отказваше в Тетово да се отвори педагогически факултет, в който щяха да се обучават преподаватели по албански език за основните и средните училища. Беше против. През 2002 г. се съгласи да се открият 3-4 университета. Знаете ли защо? Причината е, че на Цървенковски и на хората зад него не им беше важно албанците да се образоват, а да произвеждат функционално неграмотни хора. Тези функционални илитерати днес са в политиката, в парламента, играят си на министри в правителството, на кметове на градове. И сега ме питате защо мълчат. Кои от тях, продукт на пропагандата, могат да се борят с нея, когато самите те са производни на същата тази пропаганда? Ако някой албанец иска да вземе университетска диплома, без да стъпи в университета, той вече е приел да стане жертва или заложник на тази политика. Нали не си мислите, че не се знае, че албанецът си е купил диплома?
Тук не можем да говорим за албанска политика. Тука има хора, които просто играят роля и се опитват да покажат пред света, че албанците са представени във властта. Случва се същото, както по времето на бивша Югославия. Албанците имаха представител в председателството на Югославия – Синан Хасани. Нима някой си е мислел, че Синан Хасани има някакво влияние върху югославската политика? Точно колкото днес имат министрите или лидерите на политически партии на албанците в Македония. Това е просто една лъжа. Но за нея не бива да обвиняваме само проюгославската или просръбска политика – отговорността трябва да се поеме от самите албанци.
БГНЕС: Да Ви попитам накрая дали в Македония има свободна журналистика?
Насер Семлани: Не можете да имате свободна журналистика в една поробена държава. В несвободна страна не може да има свободни журналисти. Нека анализираме каква е ситуацията в Македония. Видяхме как Миялков разпореждаше на главните редактори как трябва да изглеждат репортажите по телевизията. Тези хора още работят в македонските медии. В нормална държава те нямаше да се появят никъде, а не да продължават да пишат и да се осмеляват да дават съвети каква политика трябва да има тази страна. Нека тръгнем от финансирането и да видим, откъде им идват парите. Груевски ги финансираше чрез правителствената пропаганда, а Заев го смени с политическа пропаганда. Ако Груевски даваше обществени средства, за да обяснява на гражданите, колко успешно е управлението му, сега Заев по време на предизборната кампания даде милиони на медиите през политическите партии, за да покажат, колко добри програми имат, за да спечелят потенциални гласоподаватели. Аз нямам проблем с пропагандата, но не може тя да се плаща с обществени средства, с моите пари, с парите на данъкоплатците.
В областта на финансирането една система просто е сменена с друга, която в същността си е същата: да се контролира редакционната политика или клиентелистките отношения на медиите с политиката.
Нека видим какво е състоянието на сигурността на журналистите. Когато напуснах Сдружението на журналистите, имаше над 50 физически и вербални нападения срещу журналисти, унищожено имущество – коли, гаражи, къщи. Символичен брой от тях са разкрити. А през последната година броят на нападенията срещу журналисти се е увеличил с 300 %. Това означава, че тези насилници са защитени от държавата и от системата и те не са случайни хора. Някои от тях са мотивирани и подтиквани да нападат журналисти, за да ги накарат да замълчат и да бъдат контролирани. Как иначе да се обясни фактът, че от 50 нападения са разкрити 2-3, а другите не можело. Защо? Защото очевидно има някой силен, който ги защитава. Ако медиите са финансирани от корупционни схеми на политиката и ако журналистите не са сигурни в работата си, каква професионална журналистика очаквате в Македония? Гражданите на Македония са подложени на терор от най-влиятелните медии в Македония. Виждате, че политическите партии организират на ден по 5-6 пресконференции. В коя друга държава най-влиятелните медии излъчват тези изявления? Всеки ден хората са бомбардирани с политическа пропаганда. Медиите трябва да бъдат филтър и тази политическа пропаганда да не стига до гражданите.
Свободни медии има в свободни държави. Ангела Меркел със сигурност има възможност да контролира германските медии, но не го прави, защото вярва в демократичните принципи и в свободата на медиите. Ако гражданите не бъдат информирани своевременно, качествено и точно, не може да имат отговорни позиции за себе си и за държавата, в която живеят.
