Преговорите между Северна Македония и България да се водят на равноправна основа и при зачитане на международното право, без никакви условия от едната или от другата страна. Да се зачита достойнството на македонския народ, призоваха в свой манифест Македонската академия на науката и изкуствата, Македонската православна църква – Охридска архиепископия и университетът „Свети Свети Кирил и Методий“ в Скопие.
В него те изразяват загриженост за изхода от събитията, свързани с европейската интеграция на Северна Македония, както и от „абсурдните искания на Република България“, пише БГНЕС.
Трите институции заявяват, че страната е изпълнила всички необходими условия за започване на преговорите за членство в ЕС. Те насърчават „президента, парламента, министър-председателя, печатните и електронните издания, научните и културните институции и сдружения, министерствата на образованието и науката, на културата и на външните работи, парламентарните и извънпарламентарните партии и всички граждани на Македония“ да се зачитат безрезервно познанията на македонските социални, хуманитарни и културни науки относно автохтонността на македонския народ и неговата историческа, езикова, културна и религиозна приемственост.
В разпространения Манифест се призовава да се зачитат не само обективните факти и научни аргументи, но и „комплексната интерпретация на историческите факти, събития и личности“. Според авторите на текста, македонският език и неговите диалекти имат своя собствена „пространствена приемственост“, което означава, че македонските диалекти съществуват и отвъд границите на днешна Македония. Той има и своята „времева приемственост“, т.е. македонският език съществува от векове.
Македонската идентичност има своята легитимност, благодарение на вековните традиции, предания, обичаи, колективна памет, манталитет, език, артикулирано осъзнаване на етнокултурната уникалност, колективната цялост, зачитането на традиционните религиозни институции и наратива за принадлежност към определен географски и исторически район, пише още в Манифеста.
Споделените места в паметта на Балканите и Средиземноморието предполагат приобщаване, а не „изключително присвояване на история и традиции, предполагат интелектуална свобода, а не подчинение на анахронични исторически стереотипи и илюзии, на културна и историческа хегемония“. Авторите на Манифеста подчертават, че историческата истина не е политическа догма, а диалогична категория с много измерения, която се съобразява с гледната точка и националните интереси на всяка държава, включително и на Република Македония.
Във връзка с това те призовават процесът на евроинтеграцията на Македония да продължи в духа на взаимното признаване и уважение към положените усилия за изпълняване на критериите. В преговорите да се прилагат международните конвенции и декларация на ООН за правото на самоопределение и за човешки права и свободи.
Да се уважава безусловно свободно изразената воля на македонския народ, неговата етническа и духовна самобитност и да не се създава конфликтна ситуация в държавата, а да бъде запазен мирът и свободното развитие, които предполагат просперитет, алтернатива, демокрация и достоен живот, апелират още ръководителите на трите македонски институции.
