Опозиционните партии печелят парламентарните избори в Косово, след като надделяха над политическите формирования на бившите бойци, доминиращи политиката на страната в последното десетилетие, предаде БГНЕС. Победата обаче не е достатъчна, за да може една опозиционна партия да поеме управлението самостоятелно.
На първо място се подрежда лявото националистическо движение "Самоопределение" с 26% от гласовете, следвано от Демократическия съюз на Косово с 25%, Демократическата партия на Косово на президента Хашим Тачи с 21.%, Алиансът за бъдеще на Косово на бившия премиер Рамуш Харадинай с почти 12%, съобщи Централната избирателна комисия на най-младата балканска държава.
Победата на двете опозиционни партии е тежък удар за формированията, водени от бившите бойци, воювали срещу Сърбия в края на XX век, за да проправят пътя за независимостта на Косово. "Ние не спечелихме. Приемаме присъдата на хората", заяви лидерът на Демократическата партия на Косово Кадри Весели, която беше на власт от 2007 година и е свързана с президента Хашим Тачи.
Тъй като нито една партия не получава абсолютно мнозинство, опозиционните партии ще трябва да се обединят, за да управляват страната. Лидерът на партията с най-много гласове вероятно ще получи мандата за формиране на правителство - Албин Курти – 44-годишен, който стана известен като студентски активист, протестиращ срещу сръбските репресии през 90-тте години. От тогава той обаче се превърна в мощен критик на политическия елит в Косово и поставянето му начело на властта ще отвори нова ера за младата демокрация, коментира АФП.
Веднага след новината за победата на движението „Самоопределение“, хиляди хора излязоха на централния площад в Прищина, за да празнуват. Заместник-председателят на движението Глаук Конфуция нарече победата „историческа“. Пред събралото се множество лидерът на „Самоопределение“ Албин Курти заяви, че с тази изборна победа се отваря нова глава в историята на неговата държава. Той каза, че победата е повече на хората, отколкото на партията му. Най-вероятният бъдещ премиер на Косово подчерта, че в новото му правителство няма да има място за крадци, а те ще бъдат преследвани от закона и съдени.
„Отваряме нова глава за нашата република с бяла страница и горещо сърце, защото вие сте онези, които ни доведохте тук днес, за да имаме това правителство след тази велика победа, която е повече ваша, отколкото наша. В нашето правителство няма да има повече крадци, няма да има крадци в институциите, ще се съобразяваме с върховенството на закона – ще се борим с крадците, те ще бъдат разследвани и съдени, заклеймявани дори в обществото, където и да са. Честният начин на живот ще бъде лесен. Труден ще бъде животът на престъпниците, докато не загубят свободата си“, каза Курти пред множеството.
Той също благодари на останалите кандидати на изборите и декларира, че ще си сътрудничи тясно с международната общност и стратегическите партньори на страната си и с приятелите й, от които по думите му Косово се нуждае.
„Смятаме за истинска демократична промяна когато опозицията стане правителство, когато спечели убедителна победа. А опозицията е водена от движението „Самоопределение“. Аз, като новият министър-председател на република Косово ще работя в близко сътрудничество с международните играчи, които ни признаха и винаги са ни помагали – САЩ, ЕС, НАТО, Германия, Великобритания, Франция и Италия, но също и с държавите, които ни подкрепяха и във война и в мир. Ще си сътруднича с партньори и съюзници, защото страната ни се нуждае от приятели, подкрепа, помощ“, бяха думите на Курти.
Предсрочните избори бяха свикани след като бившият премиер Рамуш Харадинай, бивш бунтовнически командир, подаде оставка през юли, за да бъде разследван от специалния съд в Хага, занимаващ се с военните престъпления по време на сепаратисткия конфликт между 1998-1999 година.
Новият лидер ще бъде подложени на силен натиск от Запада да възобнови преговорите със Сърбия, коментира АФП. Съседите трябва да нормализират отношенията си две десетилетия след войната между тях, станала причина за нестабилност в Европа.
Косово, бивша сръбска провинция, беше призната от по-голяма част от Западните държави, но трябва Белград и съюзниците му Русия и Китай също да признаят държавата, за да може тя да получи място в ООН. Сърбия също е подложена на натиск да се помири с Косово, за да продължи в процеса на преговори за присъединяване към ЕС. Ако диалогът между Прищина и Белград бъде възобновен, една от най-чувствителните теми ще бъде правата на сръбското малцинство и правомощията, които ще им бъдат дадени в доминираните от тях административни райони. Около 40 000 сърби живеят в северната част на Косово, а общо са 80 000 в страната, където населението е предимно етнически албанци. Сърбите имат 10 запазени места в парламента.
По-рано в неделя, в Белград, сръбският президент Александър Вучич обяви, че е готов да преговаря с партията на Курти, ако те се окажат „легитимните представители на Косово“.
