Предстоящите президентски избори в Черна гора ще се превърнат в решаващ момент за политическото бъдеще на страната.
Любомир Филипович, анализатор и бивш заместник-кмет на Будва, заяви пред „Евронюз”, че "тези президентски избори не бива да се приемат леко, въпреки ограничените правомощия на президента в Черна гора". Страната е разделена между два блока - един, който подкрепя проевропейската позиция на страната, и друг, който клони към Русия. Това разделение доведе до чести протести през последните три години.
Неотдавнашните събития в Черна гора обаче направиха тези избори още по-решаващи. През август 2020 г. Демократичната партия на социалистите (ДПС) беше отстранена от власт и коалиция от националистически и граждански партии състави правителство, което оттогава беше преструктурирано два пъти, предаде БГНЕС.
Въпреки че през 2006 г. Черна гора обяви независимостта си от Сърбия, тя все още се бори да се отърси от опитите на Белград да влияе върху политиката ѝ, особено чрез православната църква.
Мило Джуканович, настоящият президент и лидер на ДПС, изигра ключова роля в организирането на референдума за независимост и се обяви за единствения защитник на суверенитета и прозападния път на Черна гора.
В президентската надпревара един от неговите опоненти е Андрия Мандич от евроскептичния Демократичен фронт - партия, която открито се застъпва за по-тесни връзки с Русия и Сърбия. Филипович посочва, че това не е просто битка между Джуканович и неговите опоненти, а борба между две идеологии в Черна гора.
Той заяви, че "докато Джуканович представлява корупцията, организираната престъпност, превзетите институции и тенденцията към политическа монополизация, от една страна, той в същото време представлява опозиция на онези, които поставят под въпрос независимостта и суверенитета на Черна гора като нация". „Тези, които са против Джуканович, не представляват достатъчно силна опозиция на влиянието на Сърбия и Русия в страната, особено чрез православната църква", подчерта той.
Борбата за контрол и влияние върху религиозния и политическия пейзаж на Черна гора се оформя от продължаващата вражда между Сръбската православна църква (СПЦ) и Черногорската православна църква (ЧПЦ).
Сръбската православна църква, която е тясно свързана с правителството в Белград и Кремъл, е обвинявана, че се намесва в политиката на Черна гора и разпространява просръбска пропаганда.
Черногорската православна църква, която се отдели от Сръбската православна църква през 1993 г., я обвинява, че се опитва да подкопае нейната независимост.
Борбата се разгоря през 2019 г., когато черногорското правителство прие закон, който да прехвърли собствеността на религиозни имоти от СПЦ на държавата.
СПЦ възприе това като опит да бъде лишена от влиянието си и мобилизира своите поддръжници, проведе протести и дори насърчи последователите си да бойкотират черногорското преброяване на населението, твърдейки, че то е тенденциозно спрямо тях.
В четвъртък Джуканович издаде указ за разпускане на парламента - дни преди изборите и когато изтече тримесечният законов срок, в който бившият топ дипломат и кандидат за министър-председател Миодраг Лекич трябваше да състави правителство.
Последните варианти на правителството, ръководено по-рано от премиера Дритан Абазович от зелено-гражданската партия URA, бяха пословично меки по отношение на влиянието на СПЦ в страната и резултатите от президентските избори ще определят как следващият кабинет ще се справи с този чувствителен въпрос.
Йована Марович, уважаван член на гражданското общество, беше част от партията и правителството на URA, но наскоро се оттегли от постовете си поради несъгласие с политиката.
Тя предупреди, че и двамата водещи кандидати на изборите, включително Джуканович и Мандич, могат да представляват предизвикателство за демократичните процеси в страната.
"Най-големият проблем е, че нито един от кандидатите не е гражданска опция", каза тя пред Евронюз.
Марович припомня, че именно по време на предишните мандати на Джуканович като министър-председател и министър на външните работи институциите на страната са били поставени на колене поради шуробаджанащина и корупция.
"Изборите винаги са важни в Западните Балкани, защото определят общата посока, в която се движи страната. Тези избори се провеждат в момент, в който страната преживява дълбока политическа криза, и резултатите от тях могат да окажат значително влияние върху демократичните процеси в Черна гора", допълни тя.
Третият претендент, Яков Милатович, е млад икономист от все по-популярното движение "Европа сега". Неговата партия не е в парламента и победата му може да подсили резултатите на партията на парламентарните избори.
Черна гора е първенец в процеса на европейска интеграция и това как ще се развият предстоящите избори може да повлияе на скоростта, с която тя напредва по този път.
Въпреки че страната е изпълнила повечето от задълженията си на техническо ниво, нереформираният сектор на правосъдието остава предизвикателство поради високата поляризация в обществото, подчерта Марович.
"От друга страна, е налице фактът, че имаше няколко правителствени ротации след 30-годишно управление, което на практика беше еднопартийно. Това е най-здравословният начин за укрепване на демократичните рефлекси на една държава", заключи тя.
