Миналата седмица турски професор по история небрежно коментира, че Турция може „да се разхожда в Гърция, както Хитлер влиза в Полша с лекота“, припомня изданието „Ахвал Нюз“, цитирано от БГНЕС.
Д-р Ебубекир Софуоглу, редовен гост на телевизионните дебати, в които често говори против прозападните връзки на Турция, коментира продължаващия спор с Гърция и Кипър за правата върху природните ресурси в Средиземно море.
Това са дни, в които често се питаме: „Как човек би могъл да прави това?“. Ние сме подложени на ужасяващи новини всеки ден в турските медии. Четем за убити жени, малтретирани деца, нарастващо расово напрежение, водещо до смърт, хора, подложени на насилие за говорене на майчиния им език, линчуване, ярост, фалшификация на съдебни процеси, омраза, насилие... Свидетели сме на безкраен кръг на злото. Обществените „интелектуалци“ възхваляват насилието, войната и смъртта. Подложени на тази среда, ние също се променяме. Ставаме по-лоши. Вече не виждаме добрите примери. Не говорим за „добро“.
Но е важно да разпространяваме доброто срещу този порой от зло.
Нека си припомним добрите новини от тази седмица:
Корабът на британския уличен художник Банкси, закупен и дарен за спасяване на бежанци в Средиземно море, „Луиз Мишел“, и неговият капитан Пиа Клемп продължават да работят за доставяне на хиляди бежанци, спасени в морето.
Клемп е изправена пред съда в Италия за трафик на хора заради нейните усилия, но тя продължава. По този начин тя защитава собствената си чест и човешко достойнство. Не по-малко от 350 бежанци бяха спасени от Средиземно море миналата седмица от „Луиз Мишел“.
Това е добре, дори и да чуваме, че сирийските бежанци „вече трябва да се върнат у дома“. Тази история възстановява вярата ни в доброто у хората.
Друго хубаво нещо тази седмица беше Бего Демир, който пусна своя собствена марка „екодрехи“. Самият Демир загуби 46,2 процента от белодробния си капацитет по време на работата си в цех за пясъкоструене и оттогава се бори за правата на текстилните работници. Сега той произвежда екологични дрехи, които не носят вреда на хората или на околната среда.
Онзи ден видях табела, поставена на десен завой близо до дома ми. „Моля, внимавайте, когато правите завой, не бързайте“, казва знакът, предупреждавайки шофьорите, че животните не винаги могат да тичат. Видях това, след като миналата седмица беше прегазена котка. Разпитвайки, чух, че мои млади съседи са отговорни за знака. Това ми дава надежда. Може би добрият спасителен кораб не е твърде далеч.
Трябва да изградим общества, в които никой не използва нашествието на Хитлер в Полша като добър пример за това, което трябва да направим днес. В които нацистка Германия не е вдъхновение.
Трябва да изградим система от тухли, които не представляват боеприпаси за реч на омраза от политиците.
Не е възможно един човек да промени цяло общество. Но има неща, които всички можем да направим, за да постигнем тази цел. Можем да поставим улични знаци, предупреждаващи хората да се грижат за котките. Можем да бъдем добри хора.
