Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс отговори с твърд тон на провокативното изявление на турското МВнР, с което то оспорва гръцкия суверенитет над островите Имия в Егейско море.
В ответно изявление от гръцкото външно ведомство Атина критикува Турция за това, че не уважава върховенството на закона и че се държи провокативно, въпреки че ЕС са я е призовал да се съобрази с международното право, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
„То преповтаря (турското изявление – бел. ред.) откровено незаконната позиция, игнорираща факта, че легалния статут на Егейско море е напълно гарантиран от международното право. Гръцкия суверенитет над Имия е ясен и безспорен според Лозанския договор от 1923 година, Итало-турските споразумения от 1932 година и Парижкия договор от 1947 година“, се казва в съобщението на гръцкото министерство.
„За пореден път критиките на Европейската комисия към Турция предизвикаха у нея илюзии. Ние я призоваваме да се стегне и да се възползва от препоръките в доклада на Комисията като полезен инструмент за самокритика, който може да подобри имиджа й, едновременно за пред домашното обществено мнение и за пред международната общност“, се добавя в изявлението от Атина, предаде Фокус.
В началото на 2018 г. напрежението между Гърция и Турция започна да се изостря значително, като споровете между двете средиземноморски държави са съсредоточени основно в две точки. Най-горещо е във водите около остров Кипър, където в началото на годината официално бе потвърдено, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има огромно находище (от тип езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни вече разработват своите кладенци и са на път да добият първите суровини. Това веднага предизвика реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от ВМС на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, за да започне сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен гигант бе изтеглен. Турция оправда действията си с претенцията, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат разделени по равно между Кипърската турска република и Република Кипър и оттогава всячески пречи на сондажните дейности в района.
Напрежението между гърците и турците веднага се пренесе в района на Егейско море, където избухна спор за скалистите острови Имия/Кардак. На 28 януари кораби от ВМС на Турция и катери от бреговата охрана на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен кораб, на борда на които са министъра на отбраната Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката армия и други военни лица, отиващи към мястото, за да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние около островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки военен хеликоптер пада около Имия и в резултат загиват тримата офицери на борда му. Тогава дори се появиха филмчета как един от турските катери се опитва да протарани по-малък гръцки плавателен съд.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха задържани от турската страна на границата между двете страни по течението на река Марица. Те бяха обвинени в шпионаж и хвърлени в затвора с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се опитва всячески да осигури освобождаването на своите воини, но Анкара отказва, освен всичко друго и заради това, че Гърция отказва да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след неуспешния опит за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разузнавателни самолети ежедневно нарушават въздушните граници на Гърция в района на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна в близост до остров Скирос в Егейско море, след като изпълни задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис загина при падането и в негова част властите в Атина обявиха ден на траур.
Всичко това е придружено от войнствена риторика между правителствата на Гърция и Турция, като изказванията им отиват далеч извън рамките на дипломатическия тон.
