"Русия води "мека" война на Балканите, като руският президент Владимир Путин иска да унищожи статуквото, установено след разпадането на Югославия".
Това пише в свой коментар, озаглавен "Опасни намерения" хърватското електронно издание Net.hr, цитирано от агенция "Фокус".
В коментара се казва, че "след Украйна и Сирия, Русия е съсредоточила вниманието си на Балканите, опитвайки се да докаже присъствие с "мека сила" и разчитайки на основния си съюзник Сърбия, който рискува скоро да остане като остров сред обкръжение на държави - членки на НАТО".
Изданието отделя специално внимание на ситуацията в Черна Гора, като цитира германския вестник Neues Deutschland, според който депутатът от Държавната Дума и член на партия "Единна Русия" е изпратил послание до черногорската опозиция за "постигане на съгласие за единна кандидатура, защото само така може да се постигне победа и да се смени властта".
Според Net.hr руският президент Владимир Путин се готви за своя "най-вероятно последен мандат", който трябва да бъде легитимиран с рекордно висока изборна победа, и който - с оглед на икономическите и социалните проблеми на Русия - ще се нуждае от външнополитически успехи.
В този смисъл хърватското издание определя Балканите като "играчка за избори" и припомня тезата на Neues Deutschland, че през 2018 г., "когато ще се решава кой ще ръководи Кремъл, от присъединяването на Крим и от фактическата независимост на Източна Украйна ще са изминали четири години, а войната в Сирия, въпреки намесата на Русия, няма да бъде толкова удобна, тъй като е твърде далеч от колективното руско съзнание, на дневен ред ще останат Балканите, за които през последните столетия е пролята много руска кръв".
В това отношение Net.hr твърди, че по мнение на експерти по руската политика "Русия вече води война с "мека сила" на много бойни полета в Западните Балкани".
Хърватското издание цитира мнението и на журналиста Рудолф Грубер, който в продължение на години се занимава с балканска геополитика и който твърди, че "Русия и Сърбия всячески се стремят да предотвратят присъединяването на страните от бивша Югославия към Североатлантическия алианс".
Грубер смята, че "Черна Гора, която традиционно е смятана за "по-малък брат на Сърбия", е изгубена за геополитическите интереси на Русия, тъй като след Словения и Хърватия тя е станала третата страна от бивша Югославия, която се е присъединила към НАТО", и припомня, че според официална Подгорица е правен опит за отстраняването на Мило Джуканович от властта с помощта на руското военно разузнаване, използвало Сърбия като база.
Анализаторът твърди, че подобен сценарий не е изключен в бъдеще да бъде приложен и в други балкански страни.
Според Грубер "Сърбия се страхува да не остане остров, обкръжен от страни членки на НАТО и се надява нейната бивша провинция Косово никога да не стане член н Алианса".
Същото се отнася и до Македония, където евроатлантическият стремеж на страната вече предизвика смущения в отношенията със Сърбия, а голямото разочарование на Москва и Белград са намеренията на Атина да търси компромис в спора за името.
Колкото до Босна и Херцеговина, Грубер смята, че властите на федерацията са декларирали желание за присъединяване към НАТО, докато босненски сърби се обявяват категорично против".
На този тревожен фон Net.hr припомня и гледната точка на Силвия Щейнингер, анализатор в Хайделбергския институт за изследване на конфликтите, според която "на Балканите има твърде много отрова и съществува голям шанс за конфликт" и акцентира на ръста на ислямизма.
Хърватското издание твърди, че според анализ на радио Deutschlandfunk, след падането на комунизма в Албания и след връщането на свободата на религията, все по-голям става проблема с ислямизма, проникващ в страната благодарение на щедрите дарения на богатите държави от Персийския залив и от Турция.
Напрежението се засилва и от мнението на албанския политолог и анализатор Енря Хидеа, който смята че от "8,5 млн. балкански мюсюлмани между 600-900 души са ангажирани от "Ислямска държава" в сражения в Ирак и Сирия, а набирането на доброволци за ислямистките движения вече се извършва не само в джамии, попаднали под влиянието на радикалистите, но и в други обществени средища без каквото и да било религиозно значение.
Коментарът завършва с констатацията, че главна причина тревожната ситуация е продължаващото обедняване на населението на балканските страни.
Actualno.com припомня, че преди време заместник-помощникът на държавния секретар на САЩ по европейските и евроазиатските въпроси Хойт Брайън Ий заяви, че Съединените щати ще увеличат своя ангажимент на Балканите, за да го защитят от отрицателното влияние на Русия. Според него по този начин ще се съхрани стабилността и евроатлантическата интеграция в региона.
По-рано Ий направи мрачна прогноза за бъдещето на Балканите. В интервю за изданието NIN американският политик коментира, че в следващите три десетилетия държавите от региона няма да достигнат средните нива на показателите на държавите от Общността.
