Средствата от научноизследователските фондове на ЕС трябва да бъдат разпределени извън „клуба на старците“ от престижни институции в по-богати държави-членки, за да се ограничи изтичането на мозъци, изострящо неравенствата в целия блок, заяви хърватски министър в четвъртък.
Блокът трябва да измисли "как наистина да подкрепи свободата на движение, но в същото време ... да няма някои държави, в които нямаме потенциал за иновации или растеж", каза Блаженка Дивяк, министър на науката и образованието.
Тя говореше пред репортери в Загреб, тъй като нейната страна - последната, която се присъедини към Европейския съюз през 2013 г. - заема своя ред като домакин на ротационното председателство на ЕС.
Наред с други по-нови и по-бедни членки на ЕС като Румъния и България, Хърватия се бори да запази своите млади и образовани у дома, като огромен брой се премества в по-заможни столици в Европейския съюз за по-високо заплащане.
Дивяк говори за разрив между по-новите и по-старите държави-членки, като каза, че Брюксел трябва да спре да се фокусира върху „клуба на старците, на което понякога сме свидетели в някои проекти, когато се състезаваме за пари от ЕС“.
Фондовете за научни изследвания и иновации трябва "не само да отиват при тези, които имат престиж в момента", каза тя.
Далеч по-добре е да се изградят "разнородни" или разнообразни мрежи в цяла Европа, насърчаващи "екипи с различен произход, различни идеи", добави тя.
Хърватското правителство нарича масовото изселване на емиграцията, което изпитва, „съществен“ проблем за страната с население от 4,2 милиона.
Според статистическата служба на ЕС сега 15% от хърватите в трудоспособна възраст живеят в други държави-членки. Така Хърмватия е на второ място в това отношение след Румъния.
До 300 000 хървати са заминали в чужбина от 2013 г. насам, изчисляват експертите. Правилата на ЕС за свобода на движение означават, че нейните граждани не са изправени пред почти никакви пречки, ако искат да отидат в някоя от държавите-членки за работа.
"Хърватия търпи загуба на населението, равна на загуба на малък град годишно", каза премиерът Андрей Пленкович пред репортери в сряда, когато представяше председателството на страната си в ЕС.
Повече от две трети от хърватите напускат поради икономически причини, докато вторичен двигател е разочарованието от широко разпространените подкупи, показва проучване на Загребския университет.
Според демографските експерти малкото население на Хърватия е изложено на особено висок риск, тъй като ниската раждаемост също намалява работната сила.
Обезлюдяването достигна "ниво на класическо демографско унищожение", заяви хърватският демограф Стиепан Стерц пред AФП.
