Днес, 21 май, гръцките гласоподаватели се отправят към избирателните урни, за да изберат своите представители в 300-членния парламент на страната.
Ще гласуват почти 10 милиона гърци. Около 440 000 от тях ще отидат до урните за първи път.
Социолозите и политическите анализатори очакват битката да се води между три основни партии. Най-сериозните претенденти за властта са настоящият премиер Кириакос Мицотакис от консервативната "Нова демокрация", бившият премиер Алексис Ципрас от лявата СИРИЗА и бившият европейски депутат и лидер на ПАСОК Никос Андрулакис.
ОЩЕ: Гръцките партии на финалната права преди изборите в неделя
Съгласно местното законодателство, право на глас имат всички гръцки граждани, които навършват 17 години в годината на изборите, вписани са в избирателния списък на някоя община или кметство в Гърция и не са лишени от правото си на глас. Тази година гръцките гласоподаватели в чужбина също ще могат да упражнят правото си на глас, ако отговарят на съответните изисквания. Диаспората гласува на 20-и май - един ден преди изборите в страната, от 7:00 до 19:00 местно време, пише БГНЕС.
Общият брой на гърците, заявили желание да гласуват в чужбина, е 22 855. Най-многобройни сред тях са тези във Великобритания - 4876, следвани от гърците в Германия – 3326, Нидерландия – 1935, и САЩ - 1680 души. На пето място е Белгия с 1630 гласоподаватели.
Гръцките граждани ще имат възможност да гласуват в избирателни секции извън страната в посолства, консулства и културни центрове на гръцката диаспора. За да бъде създадена секция за гласуване, броят на гласоподавателите трябва да надхвърля 40. Ако в избирателната секция не се съберат минимум 40 гласоподаватели, те ще бъдат преместени в най-близката секция за гласуване. Например гърците от Албания и Сърбия ще трябва да гласуват в София, тъй като това е най-близката избирателна секция.
Прогнозите са, че е малко вероятно да се състави правителство след изборите на 21 май и се очаква страната да проведе нов вот през юли.
Причината за това е в спецификата на избирателната система в страната, която ще затрудни всяка от партиите да събере мнозинство, за да състави самостоятелно правителство. В същото време не се очертава и възможност за създаване на коалиции.
Това ще бъдат първите избори от 1990 г. насам, на които няма да се използва системата на бонус места. Засилената пропорционална избирателна система - единствена по рода си, беше норма за Гърция в продължение на много години. При нея повечето места се избираха чрез пропорционално представителство, но партията с най-много гласове получаваше фиксиран бонус от 50 места. По този начин системата облагодетелстваше парламентарното мнозинство на една партия още от първия тур на изборите.
През 2016 г. СИРИЗА, която беше основен партньор в тогавашното правителство, предложи законопроект за премахване на засилената пропорционална система. Вместо това те въведоха пропорционална система за представителство по партийни листи, която имаше за цел да направи коалиционните правителства по-разпространени. При тази нова система парламентарното мнозинство от една партия вече можеше да се постигне само при минимален дял от 45% от гласовете.
Съдбата на законопроекта обаче се промени през 2020 г., когато правителството на Нова демокрация отмени пропорционалната система за представителство по партийни листи. Вместо това те въведоха отново система, подобна на системата на засиленото мнозинство. Основната разлика е, че размерът на мажоритарния бонус сега зависи от дела на националния вот на най-голямата партия. Този бонус варира от минимум 20 места при дял от 25 % от гласовете до максимум 50 места при дял от 40 % и повече. Важно е да се отбележи, че ако делът на гласовете на първата партия падне под 25%, на нея няма да бъде присъден мажоритарен бонус. Тази промяна означава също, че абсолютното мнозинство може да бъде постигнато от водещата партия, ако тя получи 38% от гласовете. Тази система ще се прилага и при провеждането на втори тур на изборите.
Цялата предизборна кампания протече на фона на трагичната железопътна катастрофа в Темпи. Политическите анализатори са на мнение, че в нея са липсвали гръмки обещания, „празните приказки“ и като цяло не е била изпълнена с надежди.
Специално внимание е отделено на младите хора, които са силно повлияни от високата безработица в страната.
Въпреки че през 2022 г. Гърция отбеляза ръст от 5,9%, Ципрас твърди, че ползите не се разпространяват сред населението, тъй като много работници все още получават заплати, които не са в унисон с рязко нарастващите разходи.
Той настоява за увеличение на заплатите, което според Мицотакис ще струва над 80 млрд. евро. Оценката на Ципрас е четири пъти по-малка и той твърди, че Гърция може да получи по-голяма финансова помощ от ЕС.
Отхвърляйки обвиненията във фискална безотговорност, Ципрас заяви, че под негово ръководство Гърция "излезе благополучно от спасителната програма, предоговорихме държавния дълг и оставихме 37 млрд. евро в държавната хазна".
Но Мицотакис, който никога не е губил избори срещу Ципрас, използва стабилността като свой коз.
"Ще продължим ли да изграждаме силна Гърция или ще се върнем към времето, когато Гърция беше парий в Европа?", попита той на митинг в североизточния град Кастория в сряда.
Последните социологически проучвания дават преднина за управляващата дясноцентристка "Нова демокрация". От 2016 г. насам ръководената от Кириакос Мицотакис партия никога не е губила лидерската си позиция в проучванията на общественото мнение.
Проучване на Pulse за SKAI дава на партия Нова демокрация преднина от 6,5 пункта пред СИРИЗА, а проучване на MRB за OPEN TV дава на консерваторите преднина от 5 пункта.
Що се отнася до избирателните намерения, според проучването на Pulse/SKAI Нова демокрация има 33 %, следвана от СИРИЗА - 26,5 %, социалистическата ПАСОК - 9 %, комунистическата ККЕ - 6 %, националистическата "Гръцко решение" - 3,5 %, и МеРА25 на Янис Варуфакис - 4 %.
В анкетата на MRB/OPEN Нова демокрация има 31,4 %, следвана от СИРИЗА с 26,4 %, ПАСОК с 8,3 %, ККЕ с 5,6 %, Гръцко решение с 3,2 % и MeRA25 с 3,1 %.
Запитани за предпочитанията си за правителство след изборите, 39% от анкетираните в проучването на Pulse/SKAI са отговорили, че биха предпочели правителство под ръководството на досегашния премиер Кириакос Мицотакис, докато 27% биха искали да видят начело лидера на СИРИЗА Алексис Ципрас. Всеки пети е заявил, че нито един от двамата лидери не е за предпочитане.
