Всяка година на 26 септември се отбелязва Европейският ден на езиците. Той е обявен за такъв от Съвета на Европа с подкрепата на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която бе обявена за Европейска година на езиците. Целта на празника е да насърчи изучаването на чужди езици в Европа.
Основни цели на Европейския ден на езиците е да осведоми обществеността за важността от изучаването на чужди езици и разнообрази обхвата на изучаваните езици, за да повиши нивото на многоезичност и междукултурно рабирателство, както и да популяризира богатото езиково и културно разнообразие в Европа и да насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст.
Днес за стандартен минимум се смята владеенето на поне два чужди езика, тъй като това е пътят към взаимното разбирателство между страните.
Учените все още не могат с точност да отговорят защо изучаването на чужди езици за е едни хора е по-лесно, а за други – не толкова. Мнозина смятат, че за това може би съществува генетична предразположеност и дори талант.
Европейския ден на езиците може да се празнува пълноправно от всички жители на Европа, независимо от това на какъв език говорят.
Езиковата картина на Европа съществено се обогати от втората половина на XX век, когато след масовата икономическа и политическа миграция започва да се чува речта на много народи.
В Германия е забележимо присъствието на турски език, а в Швеция и Франция – на арабски. По последни данни в Лондон живеят носителите на 336 езика.
Често, обаче напливът на мигранти от трети страни води до влошаването на автохонността на езиците на националните малцинства, тъй като имигрантите се стремят да научат най-икономически изгодния, доминиращ език, а ползват родния си само в дома си.
Така напр., напливът на мигранти в Ирландия косвено способства за упадъка на ирландския език за сметка на английския, а във Финландия – шведския за сметка на финския.
Независимо от общата пропаганда за изучаване на езика икономическата и политическата реалност са в разрез с поощряващите декларации. Така напр. Каталуния успя да се постигне подобряване на знанията на каталонски език, с цената на строги административни мерки.
В автономната област може да се учи висше образование на английски, но не и на испански, макар това да е официалният език на цялата територия на Испания.
