Нямам никакви очаквания. Мисля, че нищо няма да се случи. Албания и Северна Македония няма да започнат официално преговори за присъединяване. Това заяви в интервю за "Политико" премиерът на Албания Еди Рама по повод предстоящата среща на върха на ЕС в Брюксел следващата седмица и хвърли вината за това върху България.
Още през март 2020 г. всички правителства на ЕС се съгласиха да дадат зелена светлина Албания и Северна Македония да започнат преговори за членство. Но преговорите все още не са започнали, след като България настоя, че иска отстъпки от Северна Македония в двустранните спорове, засягащи езика, историята и идентичността. Въпреки че блокадата на София се отнася само за Северна Македония, ЕС предпочита да разглежда кандидатурите за членство на Албания и Северна Македония заедно - така че Албания на практика също е блокирана, пише сайтът „Политико”, цитиран от БГНЕС.
Затрудненията на държавите от Западните Балкани са своевременно предупреждение за перипетиите на присъединяването към ЕС на Украйна, която в разгара на войната с Русия се стреми да получи статут на кандидат за членство в ЕС на срещата на върха следващата седмица. ЕС даде този статут на Северна Македония през 2005 г., а на Албания през 2014 г., но не успя да започне преговори с нито една от двете страни.
Германският канцлер Олаф Шолц посети България миналата седмица в опит да преодолее блокадата на София преди предстоящата среща на върха, но Рама даде да се разбере, че е песимист по този въпрос. "Нямам никакви очаквания. Мисля, че нищо няма да се случи. Албания и Северна Македония няма да започнат официално преговори за присъединяване", каза той.
Запитан дали някой от лидерите на ЕС е дал сигнал, че разговорите може да започнат скоро, Рама отговори: "Какви сигнали могат да дадат те? Не става въпрос за тях. Отново става въпрос за България. Всички те са съгласни, всички подкрепят, всички мислят, че това трябва да се случи и че това вече трябваше да се е случило. Но тяхното поле за маневриране е ограничено от България".
57-годишният Рама заяви, че не очаква българските лидери да променят позицията си, тъй като те са превърнали спора в толкова голяма тема, че е много трудно да се отстъпи. "Това е една спирала. Те са влезли в една спирала. И от тази спирала е много, много трудно да се излезе", заяви Рама, който ще участва в срещата на лидерите на Западните Балкани и ЕС в Брюксел преди срещата на върха.
Българските официални лица защитиха позицията си, като подчертаха, че просто искат от Северна Македония да спазва предишните си ангажименти и се стремят да защитят правата на българите в страната. От своя страна Северна Македония заяви, че полага добронамерени усилия да се ангажира със София и подчерта, че двустранният спор не бива да спира началото на преговорите между ЕС и една бъдеща членка.
Рама потвърди, че ако този месец няма напредък, ще поиска кандидатурата за членство на Албания да бъде разглеждана отделно от тази на Северна Македония - стъпка, която ЕС досега не е склонен да предприеме. Официални източници на Евросъюза твърдят, че за регионалната стабилност ще бъде по-добре, ако двете съседни държави напреднат заедно. "Ако през юни не се случи нищо, ще поискаме да бъдем отделени от тази двойка, която се губи в превода", каза Рама. "Убеден съм, че това е, което трябва да направим, а дали лидерите на ЕС ще се съгласят или не, ще видим след това."
Албанският лидер заяви също, че подкрепя идеята на френския президент Еманюел Макрон за Европейска политическа общност - организация, която ще бъде отворена както за членове, така и за нечленуващи в ЕС. "Мисля, че той има право. Това трябваше да бъде направено отдавна ... защото е визионерско", каза Рама, като същевременно отказа да навлезе в подробности относно формата, която общността би трябвало да има.
"Това може да се обсъжда, но по принцип е много важно да има една политическа общност, която се организира по различни начини... и това е отвъд Европейския съюз, който имаме днес... и който очевидно не е в състояние да се изправи пред предизвикателствата на времето, което предстои", каза той.
Макрон формулира плана си отчасти като отговор на войната в Украйна, като допусна, че предложената общност ще бъде по-бърз начин за Киев да се интегрира в европейските политически структури, отколкото дългия процес на присъединяване към ЕС. Войната в Русия също така подчерта разделението в Западните Балкани. Някои страни като Албания последваха ЕС в налагането на санкции срещу Русия, докато други като Сърбия не го направиха.
Въпреки че Сърбия и Албания често са имали противоречие през десетилетията, Рама помоли за разбиране спрямо позицията на Белград. "Трябва да разберете, че Сърбия е в много по-различна позиция от много други, заради историята си, заради специалните си връзки с Русия", каза той.
Рама смята, че Сърбия трябва да наложи санкции с течение на времето, но предупреди да не се притиска Белград, който е силно зависим от Москва по отношение на енергийните доставки, да прави твърде много за твърде кратко време.
"Да се иска от тях да го направят точно сега и в целия диапазон е практически невъзможно... Това е самоубийствено за тяхната икономика", каза той. Оказването на прекалено голям натиск от страна на Запада върху Сърбия може да бъде пагубно за стабилността на региона на Западните Балкани, предупреди Рама.
"Понякога трябва да се съобразим с другите и да проявяваме разбиране за случващото се - в противен случай няма да можем да запазим тази общност заедно за по-високи и по-ефективни цели", каза той. "Мисля, че Сърбия е на прав път. Разбира се, не със скоростта, която може би ни се иска. Но, повярвайте ми, другите сценарии са наистина много лоши за всички и особено за този регион", каза Рама.
