Невероятно, но факт - след като в събота (11 юли) финансовите министри от еврозоната започнаха срещата си за Гърция следобед, вчера (12 юли) програмата се разви по същия начин и сега лидерите на еврозоната продължават да обсъждат какво да правят с южните ни съседи.
Препъникамък остават "участието на МВФ, което Гърция не иска", в евентуалната нова програма за спасяване, както и създаването на фонд, в Люксембург, включващ 50 милиарда гръцки активи, които да гарантират изпълнението на приватизацията, предписана на страната. Фондът трябва да се контролира от Германската банка за развитие (KfW). Тази идея "се отхвърля" от Атина, каза източникът. Отделно Германия иска 50 млрд. евро във фонда, Гърция говори за до 17 млрд. евро, а МВФ - за 7 млрд. евро.
Въпросът за членството на Гърция в еврозоната не се поставя под съмнение, съобщи европейски дипломат в кулоарите на срещата, предаде БГНЕС. "Държавните глави се събраха на финалното пленарно заседание", каза той. "Предстои им да обсъдят компромисни предложения".
Европейските лидери би трябвало да утвърдят компромиса, постигнат при срещата на гръцкия премиер Алексис Ципрас, канцлера на Германия Ангела Меркел, президента на Франция Франсоа Оланд и главите на евроинституциите. Срещата продължи около 4 часа, което даде възможност на останалите 16 глави на държави и правителства на страните от валутния съюз да съберат сили преди "финалния скок" в преговорите.
Според източника, срещата на върха смята да огласи своето решение за параметрите на помощта за Гърция "преди отварянето на финансовите пазари". Тя вече продължава 13-ти час.
Компромисен проект, с който да бъде запазена Гърция в еврозоната, беше поставен на масата на преговорите в Брюксел от лидерите на Германия и Франция, от премиера на Гърция и от председателя на Европейския съвет. Документът ще бъде представен на лидерите на цялата еврозона за одобрение, заяви в понеделник сутринта източник, близък до преговорите и според АФП.
"Има споразумение между четиримата, което сега ще бъде представено на 19-те" глави от еврозоната, каза източникът, минути след като Европейския съвет обяви възобновяването на преговорите на срещата на върха с "компромис" на масата, предаде АФП.
Какво предстои
Черновата на споразумението, до която се добраха журналистите в Брюксел, предвижда третата спасителна програма за Гърция да бъде на стойност 86 млрд. евро или значително повече от предложените от самата Атина 53,3 млрд. евро. С тези средства Гърция очаква да покрие заемите си до 2018 година.
Преди да започнат преговорите, гръцкият парламент трябва да приеме ново законодателство, което да даде тласък на новите реформи – повишаване на ДДС и в областта на пенсионната система. Планът, който Атина предложи, е унифициране на ставката на данъка до 23% за редица дейности, сред които за ресторантьорските услуги и кетъринга. Страната трябва да подобри съдебната система и да гарантира независимостта на статистическата служба. Част от мерките като реформата в пенсионната система, унифициране на ДДС ставките, както и мерките в правосъдната система и стастистическия огран са приети от правителството на Ципрас. По отношение на ДДС ще се премахне преференцията да не се плаща 30% от данъка от най-богатите острови.
Еврозоната обаче на практика иска нов Гражданско-процесуален кодекс от Гърция за само три дни - нещо, което изглежда невъзможно.
