Турция използва бежанците за ускоряване на своята евроинтеграция. Това мнение изрази арабистът проф. Владимир Чуков по време на националната конференция „Медиите и бежанците“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Бежанският проблем е много тясно свързан с тероризма, каза също Чуков. Той веднага уточни, че в никакъв случай европейските държави не трябва да се отнасят нехуманно към хората, които бягат от война, а тези, които използват обстановката и са участвали в терористични и нелегални организации, да понесат своята отговорност. Чуков посочи, че Европейският съюз е основан на демократизъм и хуманност, и задължение на европейците е да дават закрила на хората в беда.
Експертът отбеляза, че по данни на Интерпол 30 000 души се занимават с каналджийство и печелят на гърба на търсещите закрила, а от тази бройка 25 000 са турските граждани, които уреждат каналите за трафик на бежанци.
Чуков изрично изтъкна, че няма официална позиция на турската страна, но има индикации, които показват, че нашата съседка скоро може и да се откаже от условията, които бяха договорени с Европа, по отношение на бежанците. Причината е в това, че Турция очакваше много бързо да паднат визовите ограничения за гражданите й.
След като направи исторически паралел с бежанските вълни в периода след Втората световна война, Владимир Чуков посочи, че сега сме свидетели на най-силния мигрантски поток след военните конфликти в миналия век. Той подчерта, че сегашната вълна от търсещи убежище е непредизвикана и нежелана, ето защо има толкова сериозен дисонанс.
53-54% е броят на всички афганистанци, сирийци и иракчани, които са подали молби за издаване на статут на бежанец в Европейския съюз от началото на 2015 г., припомни арабистът.
Най-желаната дестинация е Германия. От общия поток молби става дума за 35-36%. На второ място е Унгария с 14%, на трето място е Швеция с 12%, Франция с малко над 5%, Великобритания с малко над 3% и Гърция с над 1% подадени молби.
Една от причините за ескалирането на Балканския лъч бежанци е Гърция, посочи Чуков. Според него икономическото и политическото състояние на южната ни съседка не й позволяваше да държи бежанците на своята територия.
По думите му конфликтите в Сирия са на път да превърнат сирийската нация в най-голямата бежанска нация. Чуков каза, че в големите градове на Сирия като Дамаск и Латакия животът е сравнително спокоен, особено след сключеното примирие от международната общност.
Друга възможност за ескалация на балканския лъч Чуков видя и в бежанските лагери в Йордания, които спряха да получават хуманитарна помощ.
Арабистът съобщи, че по неактуализирани данни около 4.5 млн. са сирийските бежанци. 470 000 хиляди са загиналите по време или в резултат на конфликта, като от тях 70 000 хиляди са умрели от глад, болести и епидемии. 80% от сирийското население живее в изключителна бедност.
Има градове, които от 2-3 години са обсадени и практически няма достъп до хуманитарна помощ към тях, отбеляза още Чуков. Той допълни, че по неофициални данни щетите от конфликта в Сирия възлизат на един трилион.
На този фон, затваряйки границите, европейските държави взеха да прилагат критерии кой има и кой няма право да получава бежански статут, отбеляза Чуков. Той припомни, че най-либералната държава на Стария континент си остава Швеция, където в момента, в който бежанец стъпи на нейна територия, получава веднага статут. А в Дания до лятото всеки с бежански статус взимаше малко над 1000 евро. Сега датчаните са затегнали контрола, изтъкна арабистът.
Владимир Чуков каза също така, че всъщност много млади хора бягат от рекрутиране в армиите на режима в Сирия, на свободната армия, на фронта Ан Нусра, или от вербуване в редиците на „Ислямска държава“. Така или иначе повечето от тях са вече в Европа.
В заключение на своята презентация Владимир Чуков посочи, че Европейският съюз трябва да стане много по-силен към единно говорене и да отделя повече средства за сигурност.
Снимка: Actualno.com
На въпрос на Actualno.com как Европа да се справи със самокапсулиращите се групи от неевропейци, които се радикализират по различни пътища в сърцето на Стария контитент, д-р Мохамед Халаф от СУ „Св. Климент Охридски“ отговори, че Европа първо трябва да направи така, че тези хора да излязат от гетата, да погледне на тях като на равноправни граждани.
Според Халаф ключов е и моментът с образованието на тези хора, което трябва да е в духа на Европейските ценности. Той прехвърли въпросът им България, като попита защо ние тук оставяме също определени групи да се самокапсулират. Мохамед Халаф направи паралел със случая в джамията в София в квартал Люлин, за която в публичното пространство се появиха обвинения, че в нея се пропагандира антидемократична идеология.
Той посочи, че в България има три арабски училища и попита риторично има ли контрол на това, което се преподава в тях? Халаф каза, че в едно от тези училища преподават ислямски шериат. Според него децата не трябва да учат на такива места, те трябва да посещават българско училище. Той се възмути от това, че в България има 300 имами, които получават заплатата си от съседна държава. Къде е контролът в джамиите у нас от страна на мюфтийството и държавата, попита отново риторично Халаф. Той посочи, че България трябва да се грижи за различните си етноси и така трябва да е и в Европа.
В своя доклад Мохамед Халаф изтъкна, че мюсюлманите делят светът на две: свят на мюсюлмани и немюсюлмани, като мразят и ненавиждат останалата му половина. Според него Арабският свят е бомба със закъснител. Хората от държавите с конфликти не отиват в богатите земи на Арабския свят, защото знаят, че там ще ги третират като трета категория, а идват в Европа, защото знаят, че тук има хуманност, има европейски ценности, има християнски ценности и те искат да се възползват от тях. В същото време обаче ето го и парадоксът – те отхвърлят тези ценности, посочи Халаф.
Той разкритикува Европа, че е позволила самокапсулирането на отделни групи в гета в европейските градове, като каза, че по-голямата част от тях се идентифицират с религията, а не с своето гражданство, според направена анкета по темата. Халаф е оптимист, че Европа трудно ще се ислямизира, но компактните групи трябва бързо да се интегрират и в това е голямото предизвикателство.
Халаф насочи темата към социалните мрежи и интернет, като обърна внимание, че свободата в мрежата е дала възможност на екстремистките групировки като „Ислямска държава“ да вербуват много членове по целия свят, включително евреи и християни. Според него глобализацията осигурява комфорт за подобни действия, защото контролът не съществува.
Мохамед Халаф изтъкна, че в момента „Ислямска държава“ постига целите си. Създават се проблеми между мюсюлманската и християнската общност в Европа, правителствата търсят виновните, а така се създава напрежение и разкол в обществата, а хората постепенно губят доверие в европейските институции. Според него друга цел на джихадистите е създаването на популистки и екстремистки организации в европейските парламенти, които да подкопават устоите на Европейския съюз с крайно говорене.
Той даде и пример в заключение как религиозните водачи в Арабския свят по сателитните телевизии масово вербуват млади момичета и момчета за джихад срещу неверниците.
Снимка: Actualno.com
Конференцията „Медиите и бежанците“ организирана от УНСС, Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика към университета и фондация „Фридрих Еберт“ продължи с доклади в различните панели на д-р Бойко Василев, д-р Петко Тодоров, и проф. Милко Петров.