Решението дали да бъде променен статутът на "Света София" от музей в джамия ще бъде взето на 2 юли. Това пише на своята първа страница турското проправителствено издание Yeni Safak, цитирано от агенция "Фокус".
Според вестника Асоцията за паметниците от древността и околната среда е подала петиция до Върховния съд на Турция да проучи дали подписът на Мустафа Кемал Ататюрк на декрета от 1934-година за превръщане на "Света София" в музей е истински, или фалшив.
Ако жалбата бъде приета на 2 юли, тогава според изданието процесът на превръщането на "Света София" в джамия ще започне. Трябва да се отбележи, че сдружението преди това е изпращало искания за превръщането на музея в джамия, но всички жалби са били отхвърлени от Върховния съд.
Колумнистът на изданието Hürriyet Абдулкадир Селви, известен с източниците си в турското президентство, също писа по въпроса за "Света София", като разкри, че Реджеп Тайип Ердоган сериозно обмисля да превърне историческия паметник на ЮНЕСКО в джамия.
„Опитвам се да следя процеса, тъй като въпросът за "Света София" е много важен. Процесът все още не е започнал, нито се очаква решение днес или утре. Но това няма да отнеме много време“, отбелязва журналистът, като добавя: „Моето впечатление е, че президентът Ердоган сериозно обмисля да превърне "Света София" в джамия“ и да я отвори за поклонение на мюсюлманите.
Припомняме, че по-рано Ердоган възложи на своите сътрудници в правителството да проведат цялостно проучване по въпроса с музея. Междувременно на на 29 май в "Света София" беше извършена мюсюлманска церемония в чест на завладяването на Константинопол. Тогава властите в Гърция заявиха, че това действие обижда международната общност и религиозните чувства на християните по света.
Храмът "Света София" в Константинопол (днешен Истанбул) е построен през шести век като християнска църква. Статутът му на релегиозен мюсюлмански храм е свален през 1935 г., когато е обявен за музей и обект от световно културно значение. "Света София" се смята за един от символите на православието и на Византия, а намеренията за обратното ѝ превръщане в джамия, са чувствителна международна тема. Тя ескалира най-вече между Турция и Гърция като част от историческото напрежение между двете държави, което днес може да бъде усетено по въпросите с бежанската криза, статута на Кипърската република и проучванията на въглеводороди в Източното Средиземноморие.
