Въпросът за статута на "Света София" не е въпрос от международен характер, а е въпрос на национален суверенитет на Турция. Това заяви външният министър Мевлют Чавушоглу.
Пред телевизия NTV Чавушоглу каза, че Турция ще вземе окончателното решение за статута на „Света София” - дали тя ще бъде преустроена в джамия, или ще остане като музей. Знаете, християнският храм е превърнат в джамия след завладяването на Константинопол от османските турци през 1453 г.
Външният министър разкритикува Гърция за коментари по този въпрос, като каза, че гръцкото правителство не трябва да говори за правата на малцинствата и религиозните свободи, когато последователно нарушава подобни принципи, пише вестник Sabah, цитиран от БГНЕС.
"Гърция е една от последните държави, които да изнасят лекции по правата на малцинствата, тъй като е единствената държава в Европа без джамия в столицата си и е санкционирала малцинствените религиозни власти в Западна Тракия за провеждане на петъчни молитви", каза Чавушоглу. Той продължи като отбеляза, че турското малцинство в района дори не може да се нарича турци.
Чавушоглу допълни, че най-висшият административен съд на Турция ще вземе независимо окончателното си решение на 2 юли по този въпрос.
„Света София”, един от най-важните обекти на историческото и културно наследство в света, е построена през шести век по време на т. нар. 'Византийска империя' и служи като седалище на Гръцката православна църква. Преобразувана е в имперска джамия след завладяването на Константинопол. Превърната в музей през 1935 г., но още тогава е имало дискусии да остане храм на ислямската вяра.
Дипломат номер едно Мевлют Чавушоглу
Засягайки неотдавнашната морска сделка между Италия и Гърция, Чавушоглу каза и че Турция не е загрижена за това, тъй като не включва Източно Средиземноморие или Беломорието, където Турция има брегове.
"Сделката им доказа валидността на аргумента на Турция за подобни морски сделки", посочи първият дипломат на Анкара. Той отбеляза, че "Гърция изисква всички острови, островчета и скали да бъдат третирани като континентална част, но те приеха аргумента на Турция в Егейско и Средиземно море в своите споразумение с Италия".
Чавушоглу обширно се спря и на въпроса за разработването на газови и петролни находища край бреговете на Кипър и продължаващата във връзка с това словесна и дипломатическа война между Анкара, Атина, Никозия и други столици. В подкрепа на тезата си турският външен министър използва подписаното на 27 ноември споразумение между признатото от Организацията на обединените нации правителство за национално споразумение (ПНС) на Либия и Турция, което съдържа два отделни пакта, единият, който обхваща военното сътрудничество, а другите морски граници на двете държави в Източното Средиземноморие.
Какво ще е бъдещето на "Света София" - темата продължава и в тези материали.
