След продължителни преговори, Босна и Херцеговина договори нов заем от Международния валутен фонд в размер на 550 милиона евро.
Очаква се споразумението да бъде одобрено от борда на МВФ през юли и първият транш от 100 милиона евро да бъде осигурен до септември, гласи обща позиция на босненските власти и финансовата институция, пише сайта „Болкан Инсайт”.
Вчера, 24 май, ръководителят на делегацията на базираната във Вашингтон организация Надийм Яхи заяви, че икономиката в Босна дава сигнали на възстановяване.
„Икономическият растеж се очаква да достигне 3% тази година. Инфлацията е ниска … а вътрешните и външни дисбаланси се подобриха значително през последните години”, заяви той, но предупреди, че „въпреки ликвидността и адекватната капитализация на банковата система, слабостите са налични”.
Всичките 550 милиона евро ще бъдат разделени на отделни траншове, които ще бъдат освобождавани в рамките на 3 години. Финансирането няма лихва, но е налична сериозна обслужваща такса, пише още БГНЕС.
Босна не е получавала средства от МВФ от септември 2014 година, когато местните политици информираха фонда, че няма да могат да изпълнят условията на предишен заем.
МВФ тогава предложи съществуващия „стенд-бай” механизъм и преговорите по ново споразумение се проточиха.
Вместо да искат обещания за бъдещи реформи, с които управлението на балканската държава може да се заеме при наличие на средства, МВФ настояваше за доказателства за конкретни реформи.
Липсата на финансиране, заедно със спад в инвестициите, доведоха до криза на ликвидността, която принуди местните лидери постепенно да приемат условията на фонда.
Новата програма на МВФ има 3 основни цели – подобряване на функционирането на трудовия пазар и рестартиране на приватизационния процес; намаляване на публичния дълг чрез постепенна фискална консолидация, намаляване на администрацията и подобряването на качеството на публичните разходи; опазване на стабилността на финансовия сектор и възстановяване на кредитния растеж.
Споразумението с МВФ отключва за Босна и Херцеговина финансови проекти на Световната банка и ЕС. Банката ще осигури 50 милиона долара в помощ за необходими реформи.
Поради забавянето в преговорите обаче финансовите траншове също ще се отложат и това може да създаде дупки в бюджетите за тази година на двете държавни единици – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. Това прави възможни проблеми с ликвидността, въпреки споразумението.
Междувременно стана ясно, че Международният валутен фонд не е съгласен да осигури своята част от финансирането за спасителната програма на Гърция. От базираната в САЩ организация настояват страните от еврозоната да обсъдят и уточнят опрощаване на част от гръцкия дълг.
По-рано днес европейските кредитори обявиха, че успешно са приключили прегледа на предприетите от правителството на СИРИЗА реформи и ще отключат 10,3 милиарда евро финансиране от резервите на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Сумата е част от третия спасителен пакет за гръцката икономика, който беше договорен в средата на миналата година.
В рамките на преговорите от последните месеци обаче МВФ поиска европейските страни да опростят част от задълженията на Гърция като мярка за постигане на трайна финансова стабилност и икономически растеж в страната.
На подобна мярка се противопоставя Германия като основен кредитор на Атина.
Високопоставен служител на МВФ, цитиран от АФП, заяви, че за да се включи в спасителния план до края на годината, финансовата институция очаква опрощаване на част от дълга.
МВФ и европейските страни са част от сложна система, свързана с гръцкия дълг, в която средствата от единия кредитор се разходват най-вече за погасяване на стари задължения към другия.
