Напускащият посланик на САЩ в Сърбия Кайл Скот в прощалното си интервю призова сърбите да погледнат "по-широката перспектива" на бомбардировките на НАТО в Югославия от 1999 г. Интервюто с американския дипломат беше публикувано в австрийския вестник Kurier, цитиран от TACC.
"Нито Сърбия, нито Съединените щати не могат да си върнат времето назад. Но можем да разгледаме по-широката перспектива на 1999 г. Опитах се да припомня, че отношенията между Съединените щати и Сърбия исторически погледнато са били предимно отлични, с изключение на 90-те години и събитията по време на режима на Милошевич. Минаха 20 години оттогава, тенденцията е продължим напред и да подобрим отношенията си, а ние имаме много добра основа за такъв напредък ", заяви Скот.
Косовският въпрос
Коментирайки ситуацията в Косово и замразяването на диалога между Белград и Прищина, Скот отбеляза, че САЩ искат да възстановят диалога, застъпвайки се за премахването на 100%-вите търговски мита, наложени от Прищина върху сръбски стоки, но не могат да оказва натиск върху косовските власти.
"Онези, които го казват (за необходимостта от натиск на САЩ върху Косово - коментар на ТАСС), не могат да приемат, че Косово е независима и суверенна държава. Не можем да насилваме нито Косово, нито Сърбия", заяви посланикът, отбелязвайки, че споразумението между Белград и Прищина "би било в интерес на хората на Сърбия, Косово, но и в интерес на целия регион, ЕС и САЩ".
"Сигналът ни е ясен: Съединените щати искат Косово да премахне митата, така че диалогът с Белград да започне отново. Сега е важно Прищина да избере ново правителство, да бъдат отменени митата за стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина и този диалог да продължи", каза Скот.
Подкрепа за европейския път на Сърбия
Освен това американският посланик изрази подкрепа за европейския път на Сърбия: "Сърбия е избрала стратегическа цел - присъединяването към ЕС, това е стратегическа цел, която САЩ подкрепят и искат да помогнат на Сърбия и нейните лидери по този път".
Говорейки за двустранните отношения между САЩ и Сърбия, дипломатът припомни, че американските "инвестиции в страната достигнаха 4 млрд. долара и благодарение на американските компании се появиха 20 000 работни места в различни сектори на сръбската икономика".
В същото време Кайл Скот напомни на Белград за необходимостта "да работи по-интензивно върху развитието на върховенството на закона, ефективността на правосъдието и по-голямата свобода на медиите".
Бомбардировките на НАТО
На 24 март 1999 г. НАТО започна военна операция срещу Съюзна република Югославия. Ръководството на алианса определи "предотвратяването на геноцида на албанското население в Косово" като главна причина за въздушно-настъпателната операция "Съюзна сила". Според НАТО по време на операцията, продължила 78 дни, самолетите на страните от алианса са извършили 38 000 полета, като целта на повече от 10 000 от тях е била да извършат бомбардировки.
Според военни експерти са изстреляни 3000 крилати ракети, хвърлени са около 80 000 тона бомби, включително касетъчни бомби и обеднен уран. По сръбски данни от 3500 до 4000 души са убити в резултат на въздушните удари, около 10 000 са ранени, 2/3 от които са цивилни.
Според сръбски експерти, през трите месеца на бомбардировки над Югославия от силите на НАТО, на територията на Сърбия са хвърлени 15 тона обеднен уран. След това страната зае първо място по брой онкологични заболявания в Европа, а през първите 10 години от момента на бомбардировките в страната около 30 000 души се разболяха от рак, като от 10 до 18 000 от тях починаха.
Материалните щети възлизат на 100 млрд долара. Бомбардировките на петролни рафинерии и нефтохимически инсталации са довели до заразяване на водната система на страната с токсични вещества.
Според сръбския учен Любиша Ракич количеството обеднен уран, паднало на територията на балканските държави по време на агресията на НАТО, би било достатъчно за създаване на 170 атомни бомби, подобни на тези, които САЩ хвърлиха върху Хирошима и Нагасаки през август 1945 г.
