Понякога, дори много често ежедневието ни не е лесно. Между различни ангажименти, задачи, семейни задължения, къщата, децата, работата, пътят, напред назад и време за лични изживявания не остава.
Открих тази магическа форма на забавление с рисуването с различни прекрасни и нетрадиционни материали преди години.
Вдъхновението идва от всеки различен плод, цвят, форма и сами ми подсказват в какво мога да ги превърна съвсем с малко усилие или допълване.
После ги снимам, защото крайният продукт е именно снимката.
И след това си се превръщат - в салата, в десерт или пък в ... компост. Да, за компостирането у дома - в следващия материал.
Ето така - с радост и с усмивки - ежедневието става пъстро и уютно.
В последните години, откакто гледаме зеленчуци в града (за началото на градината през 2013-та писах тук) много ме радват зеленчуците пролет и започнах да рисувам с тях, хей така, преди да сготвя. Ръцете ме засърбяват докато ги мия още и започвам да си мисля на какво ми приличат. Така магданозът, копърът, лукът, репичките, чесънът, а после и плодовете и цветовете им ме отвеждат към тези странни … как да ги наречем, претенциозно би било картинки, но усмихнати картинки може би.
Правя, снимам, качвам във фб – в реално време. После ги готвя. Зеленчуците имам предвид. Едно такова преходно и непретенциозно, но носещо много радост и забава занимание.
И от много хора чувам, че ги радва и тях да виждат тези творения мои онлайн и да ме насърчават да не спирам.
Тези дни моята приятелка Райна ме попита за балерини, които съм правила преди време. Търсила и не ги намерила из фийда ми. Ами и аз не ги намерих. Навремето в училище едни деца ми се присмиваха, че не си помнех наизуст стихотворенията, които пишех. Казваха, че явно не съм ги писала аз, щом не си ги знам наизуст. Та и с рисунките от зеленчуци така – не си ги помня.
О да, сред зеленчуците забравих лютите чушлета, които са ми особена страст и като ги гледа човек (на снимката горе) как да не им се радва от все сърце! Гледаме ги натерасата в саксии. Събирам различни сортове семена. Влади ми е дал поне 5-6 вида от тях, за което му благодаря.
А Одата на радостта, признава, ми бе хрумнала още от предния ден, но бях възпрепятствана да я реализирам веднага. И е с конкретен повод да я направя.
Ето така.
Надявам се да носят усмивки и за вас. За мен измислянето и реализацията на тези творения ми е голям кеф.
Автор: Жустин Томс
