Здравейте, казвам се Гергана Йотова и благодаря за поканата да споделя своя ден в тази различна ситуация.
В интерес на истината за мен не е много различна. От години се занимавам с ръчнонаправени неща от текстил (Nenekidz). Така съчетавам двете специалности, които съм изучавала - текстил и графичен дизайн. При мен винаги е доста динамично - често, едва завършила даден проект, се захващам със следващата идея, която настоява да бъде освободена от главата ми. Освен играчки и различни детски и дамски аксесоари от текстил, отскоро започнах да разнообразявам нещата и с авторски принтове.
Така или иначе работното ми място е #вкъщи, но разликата сега е, че се уча да го споделям с още трима. :) Сега #вкъщи сме всички - аз, мъжът ми и двете ни момичета - Неда и Любов. Започнахме да се учим да споделяме - време, маси, компютър, идеи за текстови задачи. Както при всички, рязко отпаднаха ненужните дейности и тяхното време и място бързо се уплътни от малките на пръв поглед, но толкова важни за здравето на един дом неща - игри, споделяне, смях, време за гушкане, да се храним заедно ,след като заедно сме приготвили храната си.
Оказа се,че сега на всеки от нас му остана време да помогне на другия, когато има нужда. Децата вече се включват активно и в моята работа, помагайки ми в домаши условия да представям продуктите си по възможно най-добрия начин.
Оказа се ,че голяма часто от работата може да преминава по доста забавен начин, защото сега никой за никъде не бърза. Пък открихме и практичната страна на нещата...
След голямото чистене и подреждане, с което като повечето хора се заехме, момичетата услужливо ми дариха част от ненужните си дрехи, за да мога да ги използвам в този момент, когато снабдяването с материали е доста затруднено. И сега те бавно се превръщат в дрешки за играчките ми. А няколко чифта дънки се преквалифицираха успешно във функционални дамски чанти. Е, разбира се, ще се реванширам на децата - с по една тениска с тяхна авторска рисунка. Голямо рисуване падна. :) И при мен също. Понеже компютъра е постоянно зает от някоя класна стая, аз изведнъж се озовах с молив и скицник в ръка - нещо, за което преди все нямах време.
Рядко се случва такава ситуация и моята позиция е да се съсредоточа върху шансовете, които тя ни дава. Да позабавим темпото, да забележим колко добро и колко красота има около нас. Да дадем на близките си времето, вниманието и усмивките, които заслужават. Да си осъзнаем, че Земята някак си продължава да се върти и без нашето препускане... дърветата цъфтят, лалетата отвориха чашките си, малките семенца в градината ми пробиха твърдата почва с нежните си листа, сутрин и вечер птиците изнасят концерти... прекрасно е!
Можете да откриете повече за Гергана и красотите, които твори тук.
