Турският президент Реджеп Тайип Ердоган скоро популяризира нов израз, за да опише стратегията на Турция за националната й сигурност. След последното си пътуване до Азербайджан той каза пред репортери, че Анкара създава „зона за сигурност“ в своя защита. Ердоган добави, че Нагорни Карабах е един от компонентите на тази зона, съобщава БГНЕС. Ето какво точно каза президентът на Турция: „През последните дни пътувах до Шуша, за да споделя с нашите братя и сестри тяхната радост. Ако Турция не успее да създаде стабилна зона за сигурност извън своите граници, нито ще имаме мир, нито благосъстояние вътре в страната си”.
В същото изявление Ердоган обяви, че „сега се подготвяме да предприемем нови стъпки, прилагайки същия подход на други места“. Нека дешифрираме това изречение. Някои експерти предположиха, че Ердоган може да е намекнал за подкрепа на Турция в бъдещи военни операции - както направи това за Азербайджан в Нагорни Карабах. Други твърдят, че администрацията може да се стреми да сключи нови двустранни споразумения със съюзниците на Турция, подобни на Декларацията от Шуша. Второто обяснение изглежда по-правдоподобно.
Декларацията от Шуша укрепи сериозно двустранните отношения между Турция и Азербайджан в много отношения. Най-важното е, че това е пакт за отбрана: „Страните се ангажират да си помагат взаимно, в съответствие с Устава на ООН, ако независимостта, териториалната цялост или сигурност на една от страните е застрашена или атакувана от трета държава или държави“. Чрез този абзац Турция и Азербайджан, които са стратегически партньори, естествено се превърнаха в гаранти един за друг. Тази фраза е важна, защото същото се случи с Катар, Либия и дори Сомалия.
Изданието припомня, че Катар беше изолиран поради напрежението в Персийския залив и доскоро блокиран от съседите си. Това беше труден период за правителството на страната. По това време Турция подкрепи Катар, създавайки там военна база и помагайки на Доха да преодолее кризата. Военната ситуация в Либия беше далеч по-сложна. Либийската столица Триполи беше подложена на атака от генерал Халифа Хафтар, който се опита да свали законното, признато от ООН правителство. Турция направи стратегическа стъпка, като подписа споразумение за сигурност с Либия, което обърна баланса на силите.
Не на последно място, Турция помогна на хората в Сомалия, които светът до голяма степен беше забравил като подкрепи усилията на страната за борба с тероризма. Тези примери ясно показват, че Турция се опитва да създаде „зона за сигурност“, която обхваща Персийския залив, Северна Африка, Източна Африка, Източното Средиземноморие и Кавказ. Трябва да се вземат предвид и традиционните отношения на Турция с кипърските турци, заедно с нейното военно присъствие в Сирия и северните провинции на Ирак.
Зоната за сигурност, създавана от Турция има за цел да насърчи политическата, социалната и икономическата стабилност на нейните съюзници. С други думи, страната „изнася” стабилност и сигурност в тези държави и региони. В същото време турските политици работят в тясно сътрудничество с местните, които международната общност счита за легитимни, спазвайки международното право. Турските войски са разположени в различни държави и региони по искане на тези правителства и общности. И накрая, Турция се стреми да заздрави това сътрудничество чрез политически, икономически, социални и военни споразумения.
