Иранският режим обяви, че е извършил втора екзекуция във връзка с антиправителствените протести. Маджидреза Рахнавард е бил обесен публично в ранните часове на миналия четвъртък в град Машхад, провинция Разави Хорасан, съобщиха днес от съда.
Мъжът е бил обвинен за „враг на Бога“, след като е намушкал с нож и убил двама членове на паравоенните сили „Басидж“ – съставна част на Революционната гвардия (КГИР). За първата екзекуция срещу арестуван протестиращ се разбра на 8 декември, когато режимът обеси 23-годишния Мохсен Шекари заради блокиране на главен път в Техеран и раняване с нож на служител на „Басидж“.
Групи за защита на правата на човека предупредиха, че протестиращите са осъждани на смърт след фиктивни съдебни процеси. До момента се знае за общо 11 обявени смъртни присъди срещу задържани демонстранти.
"Рахнавард беше осъден на смърт въз основа на насилствено направени признания, след крайно несправедлив и показен процес. Това престъпление трябва да бъде посрещнато със сериозни последици за Ислямската република", написа в Twitter Махмуд Амири-Могаддам, който е директор на базираната в Норвегия организация Iran Human Rights. "Хиляди задържани протестиращи и дузина издадени смъртни присъди. Съществува сериозен риск от масова екзекуция на протестиращи", добави той.
Rahnavard was sentenced to death based on coerced confessions, after a grossly unfair process and a show trial. This crime must be met with serious consequences for the Islamic Republic. #MajidrezaRahnavard #IranRevoIution2022 #Mahsa_Amini
— Mahmood Amiry-Moghaddam (@iranhr) December 12, 2022
Водените от жени протести срещу иранското духовенство бяха предизвикани от смъртта в ареста на Махса Амини - 22-годишна жена, която беше задържана от нравствената полиция на 13 септември за това, че уж носела хиджаба си "неправилно". Три дни по-късно тя почина, а според семейството ѝ - властите са ѝ нанесли тежък побой, довел до смъртта на Амини. Демонстрациите обхванаха 161 града във всички 31 провинции и се разглеждат като едно от най-сериозните предизвикателства за Ислямската република след революцията от 1979 г.
Лидерите на Иран представят протестите като "бунтове", провокирани от чуждестранни врагове на страната. Преобладаващата част от протестиращите обаче са невъоръжени и мирни граждани. По данни на Информационната агенция на правозащитниците (HRANA) досега най-малко 488 протестиращи са били убити от силите за сигурност, а 18 259 други са били задържани. HRANA съобщава и за смъртта на 62 служители на силите за сигурност.
ОЩЕ: Иранският режим е арестувал над 18 000 граждани, осъдиха племенницата на върховния водач
Междувременно ирански политически и религиозни дейци обсъждат активно възможността за прилагане на смъртно наказание срещу арестувани протестиращи. През последните дни различни реформаторски лидери, служители на семинарията в Кум и известният сунитски духовник Мулана Абдол Хамид, наред с други, отделно критикуват смъртните присъди. Нито един висш служител, участващ в издаването и изпълнението им, обаче не е изразил несъгласие с присъдите, което показва, че режимът вероятно ще продължи екзекуциите, анализират от американския мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW).
Тези критики по отношение на смъртното наказание представляват още един проблем, който разделя част от политическите и религиозните среди във връзка с репресиите срещу протестите.
На 11 декември "Обединената квартална младеж" - организацията, която е лидер на протестите - публикува политически манифест от 43 точки. В него се набляга на равенството и личните свободи и се призовава за създаване на демократично, народно правителство. Групата приветства етническото, половото, политическото и религиозното многообразие.
Организацията обединява около 30 протестни групи. Тя бе създадена на 4 декември "с цел координиране на планирането за придвижване на революцията към победа, а също и за създаване на необходимата инфраструктура за управление на делата на страната през критичните периоди на прехода на властта".
